- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- 11 години разлика
Разликата ни в момента е 9 години. Той не мисли за деца на този етап. Има така определените от Пантерата ''тийнейджърски'' интереси от една страна, но от друга страна е умен и се интересува от страшно много неща.
Аз съм студентка, за деца не съм мислила. Искам да имам някой ден. Сега не се чувствам готова и не мога да кажа, че ще бъда след Х години.
За момента ни е добре, не разбирам защо всяка връзка трябва да стига до ултра сериозност и защо според повечето хора тук, ако си на 28 трябва да мислиш за деца и халки. Наистина не мога да го проумея.
щото да можеш да си ги отглеждаш и да им се радваш, като си родиш деца на 40, докато станат на 20, ти вече ще си на 60 и по-скоро мязаш на баба им, а не на майка им, тва е идеята. Също така вероятността да дочакаш внуци намалява, да не говорим за правнуци (щото човешкия живот е ограничен) , също говорят, че внуците евентуално са ти по-мили от собствените деца. (да не ме нападнеш сега, всеки си прави каквото иска в крайна сметка, просто се опитах да обясня какво е масовото схващане предимно в България)
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 08:35
Дай ся да се сгаджосваме само с набори, щото ще одъртеем за деца, докато и двамата узреем за това.
До човек си е, все пак има момичета, които раждат и на 20. Ама и аз не знам защо всички си мислят, че на 28,29,30, вече планираш сватба, купуваш халки и т.н. А това не те прави безотговорен и непораснал, по-добре да имам деца на 35 и да ги искам на 100%, отколкото да родя на 25, а изобщо да не съм подготвена за това. Пък и на 20 да родиш, каква ти е гаранцията, че ще дочакаш внуци или че ще имаш такива.![]()
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Всъщност дядо ми по майчина линия (не е вече сред нас поради болест,а не друго) се е оженил на над 40 годишна възраст.И какво? Пак си е имал две дъщери,от които едната има две момчета (майка ми, омъжена на около 20 години),а другата има две момичета (леля ми,омъжена 6-7 години по-късно)
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
ми нищо, казах какво е всеобщото схващане в страната ни(традиция е по-силна дума i neto4na, vsy6nost ne vinagi namiram to4nite dumi za daden slu4ai) според моите наблюения
не призовавам никой да ражда деца на 20, хич не ме бърка, всеки сам си решава заедно с партniora
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 18:17
също жена която ражда след 30 вече се водеше, че има по-голям риск за нея и здравето й (нз доколко е вярно)
Наблюдавам при позната (45 годишна е в момента) , общо има 2 деца, след първото някак си беше общо взето добре, но след като роди второто- напълно се срина, лежи по болници и лудници в момента, има вече 2 опита за самоубийство зад гърба си, казва че второто дете не й е трябвало и че е направила грешка(моли за прошка, иска да го няма, пречело й, а детето е прекрасно, първото й е много по-непослушно, ако мога така да се изразя, няма никаква логика да не иска второто)-разболя се психически, някои го наричат следродилна депресия, но тя продължава вече 5 години, и тя и съпруга и са лекари, но не може да се оправи-поне засега
Последно редактирано от fire_magic : 11-04-2014 на 08:40
![]()
само на мен ли тази "загриженост" за евентуалните деца ми се струва малко фалшива? просто вие предпочитате да си живеете живота по график, тип наложен стереотип, за да имате някаква илюзорна опора, че видиш ли става нещо от вас и не е напразно съществуването ви..
По-добре да рискуваш 2-3% за даун, отколкото да имаш дете, което не искаш.
точно. по-добре, отколкото да го имаш на 23-24, защото така е "редно", защото иначе като "остарееш" и си на 30 и нямаш дете си "стар ерген/мома", егоист, кариерист и прочие..
и ми е изключително гнусно като някой си прави такива "изчисления" тип "аз на колко ще съм, когато детето ми е на еди-си-колко, пък кога евентуалното ми дете трябва да има деца, че аз да изглеждам като добре запазена баба/дядо" и тн..
пример: майка ми ме е родила на 37, баща ми е бил на 42 тогава.. е, жива и здрава съм си (:
Никъде не защитавам тезата, че е добре да имаш дете, което не искаш. Тези неща не трябва да стават насила и защото е казано, че Х възраст е правилна. Просто е добре да се замисляш и за тези неща и да ги предвиждаш.
А тези проценти биха могли да варират - все пак тук има фактор наследственост, начин на живот и т.н. Но пък има и пренатални изследвания (например амниоцентезата, която диагностицира на 100%, фетална морфология, кръвни ДНК тестове, както и БХС, при който резултатите са леко абстрактни), които биха могли да ти дадат яснота, така че нищо не е фатално.
И да вметна - аз пък се дразня, когато хората отричат рисковете на късното раждане, защото те са факт, но пък всеки има изборът да ражда, когато си поиска, въпреки тези рискове. Важно е единствено бременността да е информирана и да знаеш как да процедираш. Както и че всеки случай е различен - примерно на мен персонално лекарите ми казват, че до 26-7 годишна възраст е препоръчително да съм родила, защото имам определени проблеми, след това може да ми е трудно и т.н. Те ме съветват, казват кое би било най-добре за мен, но оттук нататък изборът дали ще ги послушам е само и единствено мой, а той зависи от много фактори и от начина, по който ще се развият нещата в живота ми.
Аз лично винаги съм искала да бъда млада майка и виждам един куп предимства, които бих могла да споделя при желание. Но в крайна сметка други хора могат да виждат точно противоположното. И това е съвсем в реда на нещата.
Абсолютно, въпрос на личен избор.
Исках да изтъкна, че много голямо отражение дава натиска от общество и семейство. Социално наложените 'норми' за нормално и ненормално причиняват единствено отваряне на по-дълбоки рани. Защото това натякване, че на 25 трябва да си семеен, а на 30 с две деца*(примерно) наранява в две насоки, първо, че тези които се опитат да се впишат в рамката си го поставят като цел, като мечта в живота. А всички знаем, че излъганите мечти и надежди са причината за най-големите разочарования в живота. И второ, че почват да се чувстват аутсайдери и едва ли не виновни, че не са влезли в рамката.
Лошото обаче е, ако успеят да влезнат в 'нормата' и в последствие съжалят ще почернят два живота. В смисъл, че едно дете може да усети дали е желано и ако не е ще му е кофти. В смисъл, че ще му се отрази на самочувствие, самооценка, емоционално развитие.
аз пък забелязвам, че малката наив е доста по-уравновесена от някои от големците
Aaternal, интересно е това, което казваш. Аз от години наблюдавам друга тенденция - повечето млади хора, с които имам контакт, както и млади семейства (доста са), смятат за отживелица ранното създаване на семейство и раждане и кроят планове за след 30 - къде причината е кариерно развитие, къде купонясване и т.н., но такива са моите наблюдения.
Факт е, че тази тенденция си я има. И аз не виждам нищо лошо да някой да има деца и на 18, стига да ги иска и да може да им осигуриш нормални условия.
Да имаш желание и възможност и да нямаш деца, щото така е модерно и ще те ебават, е също толкова тъпо колкото и обратната хипотеза, да имаш деца защото някой друг те притиска.
В крайна сметка е важно децата да израснат в добри условия.
А иначе по темата, според мен е по-важно е хората да са на съвместимо емоционално и интелектуално развитие. И докато близките години предполагат такова, не винаги годините са гаранция, защото хората са различни и израстват при различни условия.
Ми майка ми ме е родила на 19 и съответно роди сестра ми на 37. И двете (да чукна на дърво) сме си живи и здрави. Но майка ми нищо не е видяла от живота. В редките случаи когато е излизала ме е оставяла на баба и това се е случвало няколко пъти годишно. Ми квото и да ми разправяте, надали съм била ебати желаното бебе. Докато сестра ми е желано дете. Виждам и самото отношение, повече опит, повече спокойствие. Не да се чудиш дали да работиш, дали да учиш, дали да друскаш бебе. Щото повечето дето раждат на 20-25 има кой да им гледа децата. Позната имам на 25-6, омъжи се, роди, на 5-ия ден каза "аз не мога да го гледам, искам на дискотека" тръшна бебето на бабите. Друга на 19, роди, бебето при бабата на село през ден. Ми това ,ако за вас е окей, за мен не е. Ако вашите родители могат да издържат и вас, и внуците, които ще им възпроизведете-моите не могат. Искам да имам образование, сигурна работа (въпреки че в днешно време сигурно е доста субективно понятие), някакъв опит зад гърба си, нещо, което мога да дам от себе си на тия деца, мъж, на който да вярвам и дом, който да им осигуря. Когато имам това ще съм спокойна и когато видя положителния тест няма да мисля дали да се хвърлям отнякъде или да правя аборт.
Никой никога не е напълно готов да бъде родител, ама аз няма да съм спокоен родител, ако не знам със сигурност дали детето ми ще има всичко, което аз съм нямала.
Права си за опита и т.н., но пък енергията е на съвсем друго ниво.
Сестричката ти като минава през пубертета, майка ти ще влиза в критическата, което е малко кофти комбинация може би. Като е на 20, майка ти ще е на 57.
Като 20-годишна с мама на 42, която носи същия размер дрехи и обувки и не ни разпознават в гръб или по телефона, трябва да кажа, че е много готино![]()
Предполагам, че е готино.
Аз пък съм другата крайност. Нашите са доста възрастни. Майка ми ме е родила много късно, когато общо взето даже е опасно и за двете ни. Е, аз съм си жива и здрава де, но е кофти вашите да са толкова възрастни. Разбира се, няма нужда да обяснявам колко съм благодарна и ги обичам, това е ясно, но е кофти, когато те питат нещо за дядо ти, а всъщност ти е баща. А съм им първото дете и на двамата, просто глупавите ми те са се намерили късно. Нищо, че удариха 60-така, да са ми живи и здрави!
А иначе по отношение на възпитание и държание никога не съм имала проблем. Мога да твърдя, че съм възпитана много добре и то не от консерви. Либерални и готини са, даже повече от някои младички родители на по 30+.