Цитирай Първоначално написано от Naive Виж мнението
Аз не го разбирам това мислене обаче. Добре, дори да е така, това чак такъв проблем ли е? Когато хората са във връзка, винаги има шанс в един момент да стигнат до етап, в който са се променили дотолкова, че разбиранията им, посоката, в която гледат и т.н. са коренно различни. И това е съвсем в реда на нещата, не мисля, че трябва да ни плаши и да ни спира да бъдем с човека в момента, когато се чувстваме окей с него и докато се чувстваме така.
Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка