11 години разлика

[charmingwings]

Здравейте! Искам са споделя моята история. Края на това лято се запознах по много интересен начин с едно момче ,което всъщносн се оказа 11 години по-голям от мен. Аз съм на 18 ,той на 29.Но когато съм с него тази разлика е във въздуха,изобщо не я усещам. Толкова ми беше хубаво с него. Имахме много чисти и нежни взаимоотношения. Мислите ли ,че трябва да си даде шанс на една такава любов или да се гледа разумно.Все пак това не е никак малка разлика-на различни етапи в живота сме. На мен ми предстои университет, той пък вече му е време за семейство,а аз съм амбициозна и искам да уча и да се реализирам. За пръв път изпитвам такива чувства към някого,всъщност той ми беше първият. Имали ли сте подобни преживявания и познавате ли двойки с такава разлика?

[Blab]

имала съм, познавам, никога не е ок.
различни етапи на живота (това са 2 съвсем различни времеви линии).
//това ми звучеше ужасно консервативно, когато бях на 18, но сега го разбирам. предполагам, че отнема време.
разбирам, че сте се разделили. фокусирай се върху бъдещето, което искаш да градиш; успех!

[3oPuTy]

Аз също съм имала, познавам и наистина никога не е окей ...
В един момент просто няма начин да не усетите, колко голяма и значима е разликата в годините, начина на мислене и разбиранията ви.

[Naive]

В един момент просто няма начин да не усетите, колко голяма и значима е разликата в годините, начина на мислене и разбиранията ви.

Аз не го разбирам това мислене обаче. Добре, дори да е така, това чак такъв проблем ли е? Когато хората са във връзка, винаги има шанс в един момент да стигнат до етап, в който са се променили дотолкова, че разбиранията им, посоката, в която гледат и т.н. са коренно различни. И това е съвсем в реда на нещата, не мисля, че трябва да ни плаши и да ни спира да бъдем с човека в момента, когато се чувстваме окей с него и докато се чувстваме така.

[anonymous708973]

Аз не го разбирам това мислене обаче. Добре, дори да е така, това чак такъв проблем ли е? Когато хората са във връзка, винаги има шанс в един момент да стигнат до етап, в който са се променили дотолкова, че разбиранията им, посоката, в която гледат и т.н. са коренно различни. И това е съвсем в реда на нещата, не мисля, че трябва да ни плаши и да ни спира да бъдем с човека в момента, когато се чувстваме окей с него и докато се чувстваме така.

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

[tireheb]

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

не знам защо, но дори, когато реално съм съгласен с теб, самият начин, по който изразяваш (общото ни) мнение ме кара едва ли не да размисля
:С

[DisappointedDreamer]

не знам защо, но дори, когато реално съм съгласен с теб, самият начин, по който изразяваш (общото ни) мнение ме кара едва ли не да размисля
:С

С теб трябва да пием бири.

[Niakoitam]

Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

А като се замисли човек че мен едвали не ме обвиняваш,че постоянно анализирам нещата
Наистина и моето мнение сякаш беше подобно.Но пък все повече се замислям.Абе да му е.. майката какви са тия глупави норми.Защо всеки трябва да му мисли като че ли ще живее 1000 години. Щом пък за момента си допадат и се харесват.Щом няма нещо,което да им попречи,е....какъв под ягодите както казваше един съфорумец е проблема пък да пробват.Поне на момента ще са щастливи ако не друго.Още повече и въпросната девойка е на 18 демек вече по всички български стандарти си е пълнолетна и се води жена.Сега надявам се да се усети ако въпросният момък я иска само да охлабва жилката.Ама пък то и на нея може това да и харесва.Знае ли човек.

[Naive]

Мммм, за вероятност си говорим тук А именно вероятността да се разминем зверски в очакванията и нагласата си се увеличава стремглаво, ако от самото начало се различаваме много.
а от едно време нататък е и прагматизъм - защо да губя веме и емоции с някого, с когото бъдещето ми е тотално неясно и сме тотално различни вместо да открия човек, с когото няма да ми се налагя да правя огромни (не казвам никакви, моля да се прочете!)компромиси със себе си, защото - нека не се лъжем - в един момент баш това се налага при огромна възрастова разлика (и не само).
Изобщо нагласата "бе дай сега да се чувствам добре, пък на бъдещето и здравия разум му еби майката" е малко тийнеджърска нагласа На мен ми липсваше дори когато бях тийнейджърка

Ами именно, ако в самото начало се различавате много. Разликата във възрастта обаче невинаги върви с непреодолими различия, които създават сътресения и липса на бъдеще.
Аз също не бих се занимавала с човек, с когото сме коренно различни, защото просто няма да ми е интересно и няма да виждам смисъл. Или ще ми бъде, но за много кратко (имам опит и с това). А до огромните компромиси - това е условно, тъй като приоритетите на хората са различни, както и ситуациите винаги са много различни.
Моята нагласа категорично не е такава и никога не е била такава, защото в такъв случай няма да смятам връзката си за сериозна, а аз в друга не мога да вирея.

Просто не трябва да се генерализира, защото - не на всички 30 годишни им е време за семейство (защото на много хора животът се стича по различен начин и на 30 тепърва завършват образованието си, примерно, което не ги прави незрели и т.н., просто обстоятелствата са такива, че нещата им се случват на по-късен етап, тепърва ще градят кариера и стабилност, с която да създават семейство), не всички 30 годишни искат семейство дори и има достатъчно примери, които доказват, че не е точно "никога не е ок".

[anonymous708973]

Ами именно, ако в самото начало се различавате много.

Аз само за това говорех Съжалявам, ако не съм се изказала правилно.

[RapExotic]

Зависи на какъв акъл сте, но по-скоро не. Ако ти беше на 25, а той на 36 може би щеше да е по-приемливо, но ти все още си ученичка и ти предстоят студентските години. Не е най-добрата идея да ги изживееш с мъж, който вече е зрял и иска нещо по-сериозно. Тепърва ще се влюбваш и в други.

[never_lose_hope]

Имала съм подобна история. В началото всичко може да е ОК, но след едно известно време тая разлика започва да си оказва влияние - в самия начин на живот, които водите и ти и той .. и различните неща от живота, които искате. Както казаха също така начина на мислене, разбирания и др.

[marilyn]

Вероятно нямаше да усещате тази разлика, ако бяхте малко по-големи, както казаха по-горе ти на 25, той на 36, примерно. Иначе съм имала взаимоотношения с много по-големи мъже от мен, но не и връзка. Струвало ми се е невъзможно, в толкова различни етапи от живота на двамата. Но това е опит, каквото и да стане, гледай положително. Вероятно от този човек можеш да научиш много.

Иначе до голяма степен зависи и от вас. Ти казваш, на 29, време му е за семейство. Явно това е твоето разбиране, но поговори с него какво мисли по въпроса. Не всички хора искат семейство на по 30.

[thegame11]

Ами да, в днешно време е така. Повечето момичета(18-19) търсят 30 годишни мъже, които са натрупали състояние. Казват, че по-младите нямали представа как да се държат с тях(да ги водят всяка седмица на СПА). Не искам да обвинявам никого, но това е нашата реалност. Средната класа я няма, изчезна(лекари, адвокати, архитекти). Мъжете от тази класа обикновено на 30 са женени за жена, която е ~5 години по-малка и има добро образование. Тези хора останаха все по-малко. Пълно е с 30 годишни, които не знаят какво да правят с живота си, завъртат главите на момичетата, които пък нямат никаква представа какво да правят с живота си. За мен не е нормално едно младо момиче да има взаимоотношения с много по-големи мъже. Нямам никакво намерение да обиждам и осъждам обидите. Това е моето мнение по тази тема.

[Ewok]

В момента съм в подобна връзка и засега е ок (от две години сме заедно, познаваме се от малко повече от три). Имали сме разговори за семейство, но за момента всичко е наред както сме си. Продължаваме и ще видим докъде ще стигнем (:
Така че да, успех! Докато се разбирате с твоя човек и няма разминавания в исканията, си продължавайте да се обичате.

[per-dead]

В такава връзка съм и най-близките ми приятелки също.
Много зависи на какъв акъл сте и двамата.
Дай шанс на взаимоотношенията, но разпределяй вниманието си добре, за да не се окаже накрая, че не си много добре с оценките в предстоящото ти висше образование, заради връзката, която всъщност винаги може да бъде прекъсната и ще загубиш.

[baby_baby]

Дай му шанс все пак си пълнолетна и щом толкова ти харесва не виждам проблем да сте заедно

[789789789]

Това за разликата в години изобщо ама изобщо не трябва да те притеснява имам много познати които са с голяма разлика, а типичен пример са моите родители Точно 11 години разлика имат Стига да се харесвате и да се обичате това е най-най малкия проблем.

[LoveIsTrash]

Според мен гледате в съвсем различни посоки.. Ти искаш да учиш , да се развиваш (което е съвсем нормално) , пък той най-вероятно мисли за семейство , деца и т.н . Това може да попречи на връзката ви, но все пак седнете поговорете и разберете какво иска човека отсреща.

[tireheb]

щом трябва хД

майтап си праа, обещавам :О

[Auriss]

'щото пантерката се нуждае от това вкупом да й кажем, че е умно момиче и често е коректна позицията й, но ще е добре и да я излага без конска доза негативизъм

ии да, иронията е, че аз го пиша тва

все тая

[DisappointedDreamer]

'щото пантерката се нуждае от това вкупом да й кажем, че е умно момиче и често е коректна позицията й, но ще е добре и да я излага без конска доза негативизъм

ии да, иронията е, че аз го пиша тва

все тая

Само дето аз не бих го нарекла 'негативизъм'. Много по-дълбоко и отблъскващо е.

//Иначе, съм съгласна.

[Auriss]

Само дето аз не бих го нарекла 'негативизъм'. Много по-дълбоко и отблъскващо е.

Ех значи, виж в какво положение ме вкарваш. 1-во че ми е интересно мнението ти, 2-ро че ми е интересно пантерката как ще реагира на епитета, който ще използваш за да опишеш изказа й и 3-то че ще се почувствам сякаш за пореден път правя някакви драми във форума, пък просто е чисто любопитство ;/

Според мен пък покрай изказванията си допуска да 'изтече' информация за мирогледа й по сума различни въпроси и хората реагират и на това. Пренебрежително отношение към непрагматичните индивиди в първия пост и още по- такова към конформизма във втория.

На 100% виновен съм в същото поведение - в повечето случаи е несъзнателно и острият изказ е с провокативна цел. По мое мнение е червена лампа за неоформен мироглед. Кофти способ е да сондираш за на хората мнението, но съм почти сигурен, че ирл се изказва по коренно различен начин -- поне с мен е така. Нетът не е лошо място да човъркаш.
Та тъй - за мен е негативизъм. Към доста неща и хора, но щом се демонстрира, макар и индиректно, значи не е убеждение, а просто мнение, което чака да бъде потвърдено или отхвърлено.

Днеска съм се разфилософствал нещо и ебаси егоцентричния пост ... извинявам се =Д

[tireheb]

Кофти способ е да сондираш за на хората мнението

не е кофти само по себе си
кофти е да го правиш по кофти начин :О

/тва извън темата на разговора.. каквато и да е тя :С

[Gandev]

И ето че след няколко години пак се връщам в този сайт за да дарявам малко житейски опит...
Основния проблем в една такава връзка е, че дори и да си най-зрялото за възрастта си момиче, той определено няма да те взима на сериозно. Винаги ще си мисли, че ти не си "на неговия акъл" и че твоя начин на мислене е детски. Моят съвет е да си хващате момчета на вашата възраст за да имате успешни връзки.