Ми майка ми ме е родила на 19 и съответно роди сестра ми на 37. И двете (да чукна на дърво) сме си живи и здрави. Но майка ми нищо не е видяла от живота. В редките случаи когато е излизала ме е оставяла на баба и това се е случвало няколко пъти годишно. Ми квото и да ми разправяте, надали съм била ебати желаното бебе. Докато сестра ми е желано дете. Виждам и самото отношение, повече опит, повече спокойствие. Не да се чудиш дали да работиш, дали да учиш, дали да друскаш бебе. Щото повечето дето раждат на 20-25 има кой да им гледа децата. Позната имам на 25-6, омъжи се, роди, на 5-ия ден каза "аз не мога да го гледам, искам на дискотека" тръшна бебето на бабите. Друга на 19, роди, бебето при бабата на село през ден. Ми това ,ако за вас е окей, за мен не е. Ако вашите родители могат да издържат и вас, и внуците, които ще им възпроизведете-моите не могат. Искам да имам образование, сигурна работа (въпреки че в днешно време сигурно е доста субективно понятие), някакъв опит зад гърба си, нещо, което мога да дам от себе си на тия деца, мъж, на който да вярвам и дом, който да им осигуря. Когато имам това ще съм спокойна и когато видя положителния тест няма да мисля дали да се хвърлям отнякъде или да правя аборт.
Никой никога не е напълно готов да бъде родител, ама аз няма да съм спокоен родител, ако не знам със сигурност дали детето ми ще има всичко, което аз съм нямала.