Ще разкажа на кратко..имаше едно момиче,което "намерих" преди 4 години..целият град я обиждаше,а мен голяма част от граба ме познава..та защитих я аз..запознахме се и аз си я харесах..Нещата обаче не вървяха много добре..Постоянно имаше етапи, в които се "разделяме" и "събираме"..Та бяхме се скарали..почти година не писахме и преди 6 месеца пак започнахме...Всичко беше окей и скоро се събрахме..Бях доста променен - адски милия,правех адски големите компромиси и с риск да прозвучи презвезто и надуто - бях момчето мечта..НО..Последните 2 седмици нещата се влошиха доста, от което аз доста страдах..на два пъти от нерви ми тече кръв от носа и бях се докарал до системи..Адски много притесних родителите ми и всички близки.Снощи вечерта не издържах и реших да поговоря с нея..попитах я дали въобще иска да сме заедно и как въобще ме приема...След 5 мин. мълчание получих нещо от сорта на "Съжалявам опитах,но те приемам само като приятел..".Очакваше да започна да я наричам курва и прочие, но незнайно защо аз го приех с усмивка..Обясних и,че няма проблем,защото знам, че съм дал всичко от себе си и понякога в живота става така..Просто независимо,колко си дал не е достатъчно..След като и казах това сякаш тя започна да съжалява..Изглеждаше доста разтроена, а аз бях окей..Попитах я как е,а тя отговори, че не знае..Днес ми казаха,че е плакала доста,а тя през живота си не е плакала и просто не мога да го възприема..Уж аз трябваше да съм съсипания,а аз реално съм адски стимулирания,от 4 дни не пуша и днес си купих карта за фитнес..Говорих и с най - добрия ми приятел и той ми каза цитирам "Който гроб копае, в гроб пада.Тя един вид искаше теб да погребе,а сама се нацепи,където най - малко иска"..Та исках да чуя и вашето мнение,тьй като доста пъти съм получавал съвети тук и знам, че има доста хора с опит по - голям от моя.