Трудни моменти...

[heyyou]

Здравейте! Имам нещо като проблем, което хем не е проблем, хем е проблем (проблемception). Преди 2 месеца заминах за САЩ да уча, и обстоятелствата са такива, че няма да се връщам до юни. С приятелката ми решихме да се "чакаме", което, разбира се, ме направи много щастлив. Любовта ни е, хм, как да го кажа, безкрайна. Може да ви звучи нереално, но от тогава сме си разменили над 75 хиляди съобщения във Фейсбук, безбройни часове разговори по Скайп, разплаквания от щастие, но... и такива от тъга. Така се получават нещата, че 1 ден се обичаме до полуда, 1 ден се караме и не си приказваме. Обсъждах с приятели, приказвах дори с психолог в училище, и всички ми казаха, че е нормално да се караме и това означава, че се обичаме истински. Но... някак си ми става много, много тъжно как тя плаче заради тези неща, но в същото време като се случи нещо най-често аз съм този, който се "сърди". Не се ревнуваме, знаем, че няма да си изневерим, но така се случва, че се натъжавам от съвсем малки неща, и разбира се първата ми работа е да й се "разсърдя". Чувствам се като малка принцеска, която е свикнала да й угаждат, и наистина се депресирам, как това момиче е толкова търпеливо, а аз продължавам да я натъжавам. Просто няма как да минат 2 дена, през които да не сме се скарали... Опитах какво ли не, но все така се случва да се засегна от някоя малка глупост. С цялото си, наистина с цялото си сърце, искам нещата да се оправят. Скоро дори стигнахме до там да поискам да се разделим заради малка глупост, но след 20 минути, през които успях да се разплача (никога, ама никога не ми се беше случвало да плача от тъга, освен в деня преди да замина... единствените други пъти, когато съм плакал е било от щастие, и то благодарение на това момиче), и разбира се й се помолих, и тя беше дори по-радостна от мен. Толкова перфектно момиче... Да, казва от време на време глупости, заради които може да ми стане тъпо, но не чак толкова, както всъщност се случва в реалност. Старая се за нея, помолих един приятел да й занесе цветя с картичка да я чакат на чина й в училище от ранна сутрин, опитвам се да измислям жестове, но се изчерпвам от това разстояние. Наистина ми трябва помощ! Как да се променя мисленето, за да спра да се натъжавам от такива глупости и да спра да й се сърдя? Как да направя така, че да сме щастливи не само по ден-два, и после отново да се караме? Какво да променя в себе си? Това са все въпроси, на които не успях сам да отговоря, за жалост. А също така, след като споменах и жестовете, какво бихте ми предложили да направя, или да помоля някой приятел който си е вкъщи да направи от мое име, за да я зарадва? Момичета, какво би зарадвало вас в случая? Всеки път когато я натъжа се мразя, мразя се с цялото си съществуване... Дори в момента сме скарани, искам да й се извиня, но... трудно е. Ако не беше това разстояние нещата щяха да са толкова по-лесни, но... Всяко зло за добро. Ако всичко се получи през тези оставащи 8 месеца, не знам какво би ни разделило. Но наистина искам да спрем с тези малки дребни караници... И отново да напомня, че проблемът не е в нея, а изцяло, изцяло в лигавия ми детински характер. Никога, с никой друг не ми е бил такъв характера, освен до някъде с най-добрата ми приятелка през краткия период през който бях влюбен в нея, но пак не може да се сравнява с боклука, който съм сега... Ужасно разочарован съм от себе си, как успявам да натъжа дори и момиче, което мо обича не само с цялото си сърце, ами и с цялото си съществуване.
Моля ви за помощ. Помощ не само за да се чувства любовта на живота ми по-добре, но и за мен, за да спра да се чувствам такъв олигофрен и такава принцеска. Главните ми въпроси, повтарям ги за да не се лутате из дългия текст: Как да се променя мисленето, за да спра да се натъжавам от такива глупости и да спра да й се сърдя? Как да направя така, че да сме щастливи не само по ден-два, и после отново да се караме? Какво да променя в себе си? А също така, след като споменах и жестовете, какво бихте ми предложили да направя, или да помоля някой приятел който си е вкъщи да направи от мое име, за да я зарадва? Момичета, какво би зарадвало вас в случая?
Благодаря ви!

[galaxy29]

изпрати й вибратор или залепящо се дилдо, плесни си два шамара и излез се надишай със свеж въздух, пък току-виж сапунестата ви история се превърне в една приятна близост

[marilyn]

Забрави за това, че се карате, защото се обичате. Няма такова нещо. Поне аз никога не съм разбирала това с караниците. Дори се учудвам за какво имате да се карате от такова разстояние. Не знам, не мисля, че ако бях на нейно място щях да се радвам на друг жест, освен на самолетен билет. Помисли си за какво най-често се карате и опитай да погледнеш от нейната кула, как би се чувствал на нейно място. Вероятно тогава ще осъзнаеш, че я нараняваш и ще промениш поведението си.

[prototype_9711]

Никъв шанс да издържите 8 месеца разстоянието ще ви убие, това е ясно от по-ясно дайте си почивка, като се върнеш, ако наистина е горяло, пак ще гори

[heyyou]

@втори коментар
Старая се... сърдя се от най-малки глупости, не е точно караница, и аз не мога да го обясня... просто се държа като малко момиченце. Но все пак ти благодаря, ще се постарая!
@трети коментар
Аз вярвам, че ще издържим 8 месеца... Почивка не си представям как ще си дадем, опитахме се, но не се получава - просто след ден веднага започваме наново.

[afrodita18]

Знам много добре за какво говориш.
Знам тия караници,които са през ден.
В същото полойение съм и те разбирам.
С приятеля ми сме разделени вече година,в този период сме били заедно три пъти по един два месеца.
Аз също обвинявам себе си за тия караници,просто защото в мен е вината,че съм толкова далеч и го тормозя.
Просто се опитай да си повтаряш,че всичко това си струва и когато пак се скарате се извини, понеже от това голямо разстояние нищо друго не можеш.
А относно всички тия,които пишат,че няма да издърйите,че това е много време.
Не им обръщаи внимание,едвали тия хора познават любовта за да говорят така,значи не им се получава.
Приятеля ми ме чака цели 6 месеца,без дори да знае дали ще се видим.
Така че ако смяташ,че си струва се постарай

[heyyou]

Знам много добре за какво говориш.
Знам тия караници,които са през ден.
В същото полойение съм и те разбирам.
С приятеля ми сме разделени вече година,в този период сме били заедно три пъти по един два месеца.
Аз също обвинявам себе си за тия караници,просто защото в мен е вината,че съм толкова далеч и го тормозя.
Просто се опитай да си повтаряш,че всичко това си струва и когато пак се скарате се извини, понеже от това голямо разстояние нищо друго не можеш.
А относно всички тия,които пишат,че няма да издърйите,че това е много време.
Не им обръщаи внимание,едвали тия хора познават любовта за да говорят така,значи не им се получава.
Приятеля ми ме чака цели 6 месеца,без дори да знае дали ще се видим.
Така че ако смяташ,че си струва се постарай

Благодаря ти! Проблема не е в самите караници, ами в това, че се случват защото аз се сърдя от малки глупости... Не знам как да се получи, защото никога не съм се държал така преди... дали е защото никога не съм обичал момиче, както сега, или... и аз не знам. Но, отново, благодаря ти за подкрепата!

[HollyGolightly]

Дошъл си в Америка да учиш, значи след 8 месеца няма да се върнеш за постояннп в България, за да сте двамата, а ще отидеш, за да си прекараш ваканцията там. Не че е моя работа, но какво бъдеще въобще има тази ваша връзка? С времето общите ви теми за разговор ще стават все по-малко и все по-малко ще се разбирате, колко и неприятно да звучи.
Ще си играете на "гаджета" през ваканциите, а през останалото време ще се гледате по скайп, и до кога това ще ви е достатъчно?

[RapExotic]

Не се ревнуваме, знаем, че няма да си изневерим

Това е проблемът. Вярвате си, че може да консумирате връзката си само чрез чата, но това няма как да продължи дълго. Особено ако и дори по чата се карате. Много скоро (ако вече не е) ще изпита нужда от човек, който реално да е до нея, да я подкрепя, да го докосва, да излизат, да правят други работи .. Помисли и за себе си. И ти на дали би издържал толкова време в такава връзка.

[heyyou]

Само за една година съм в САЩ, няма да се връщам само за ваканцията. За сега ситуацията е супер... Не искам да обидя никого, или да пиша неблагодарно, но въпроса ми не беше дали връзката ни има бъдеще, а как да се справя с детското си държание.