Добре бе, имаш сравнително добра мисловна последователност и капацитет за 15 годишен и едновременно с това си с много идиотизиран възглед. Което като се замисля е нормално за пубертета, мисловната ти дейност, представите и възгледите ти тепърва се развиват и се очаква да се проявяват такива аномалии ^^

Това беше само въведение, хаха.

По същество:

Да цениш толкова мнението на останалите е глупаво, защото това те лишава от твоето собствено, което трябва винаги да се поставя над мнението на останалите. Освен ако не искаш да те подмятат цял живот, като парцал, да те използват и да те манипулират. Ти си решаваш. Или действаш според собствената си преценка, или слушаш мнението на другите и се стараеш да се нагаждаш според тяхните представи за идеализъм, което вероятно се стараеш да правиш, но е неуспешно, защото:
А) няма как да угодиш на всички и Б) пренебрегваш себе си. Което пък от своя страна е довело до сегашното ти състояние.

Сега за самочувствието и увереността. Това са неща, които се градят с времето и са изключително важни за комуникацията ти с останалите, справянето ти с проблемите и с живота. Без да си уверен в себе си, без да си вярваш и да имаш самочувствие няма да постигаш желаните резултати с каквото и да се захванеш. Ако ги вложиш обаче във всяка своя дейност и начинание си цар. Нещата стават много по-прости.

Та, както писах - не се раждаш със самочувствие и увереност. Придобиваш ги в течение на обстоятелствата. Примерно днес се запознаваш с нови хора, всичко минава супер, казваш някъв майтап, на който всички се хилят и ти се кефят, виждаш че им е готино в компанията си. Доволен си от себе си. Чувстваш се полезен. От тук се повишава увереността ти, с което нараства и самочувствието ти. Утре ще мълчиш по-малко в обкражението си от хора и поради по-голямата ти увереност ще говориш по-свободно и ще се чувстваш още по-добре. На другия ден се запознаваш с момиче, след една седмица сте вече във връзка и всичко върви супер. Самочувствието и увереността ти се увеличават още повече и се чувстваш оооще по-добре.

Схвана ли накъде бия? Единствения начин да излезнеш от тая дупка е да се отвориш към хората, да се опитваш да си говориш с тях, все ще намериш някоя обща тема и общ език с някой. Малко по малко си гради запознанства, ходи на екскурзии, купонясвай си с другите хора от даскалото, обикаляйте заедно. Стъпка по стъпка и всичко ще си дойде на мястото, ще видиш.

И не бъди толкова тънкообиден. Ще ти пречи много. Да не ти пука за нищо. Цени мнението си и действай според собствените си разбирания, интуиция и желания. Майната им на всички. Не работиш ли за себе си, за да превърнеш мечтите си в реалност, цял живот ще работиш за някой друг, за да превърнеш неговите мечти в реалност ;]