Сатанизъм

[defender]

Тъкмо стремежът към попълване на физически и психологически липси поражда всяко конкретно желание. И докато човек е вътрешно разделен от отрицания на себе си, това разделение всякога ще го кара да се чувства непълен, непълноценнен, недовършен, недорасъл. Това е причината той винаги да търси нещо извън себе си, за което се заблуждава, че ще попълни вътрешните липси.

А като ти се прияде и те заболи корема, това липса ли е или отрицание към себе си? Как се справяш с това отрицание на себе си.

Или пък примерно ако паднеш и се удариш и чувстваш болка, това че чувстваш болка пак ли е липса или отрицание на себе си, а ако си пълен, то тогава не би трябвало да чувстваш болка.

Просто от това излиза, че дори и душата да е пълна, то тялото винаги внася липса, трябва да се отървем от него ли, за да сме пълни, нещо такова ли? Ами ако се отървем от тялото ни тогава пък не живеем, а ако не живеем тази философия губи смисъл и полза.

нещо се пообърквам.