Сатанизъм

[soon]

Как го възприемате?

[an7raks]

Същата боза като останалите религии...

[npp]

сатанизмът е най-голямата религиозна тъпотия, най-голямото религиозно безумие, и най-голямата религиозна лудост - то е като духовния еквивалент на това да ядеш най-гадните изпражнения когато в същото време навсякъде около теб има (много) по-нормална храна в изобилие

[RagioL]

Същата боза като останалите религии...

какво разбира на теб тиквата от сатанизъм

[8bit]

сатанизмът е най-голямата религиозна тъпотия, най-голямото религиозно безумие, и най-голямата религиозна лудост - то е като духовния еквивалент на това да ядеш най-гадните изпражнения когато в същото време навсякъде около теб има (много) по-нормална храна в изобилие

> Намеквайки, че сатанизмът е религия

[npp]

> Намеквайки, че сатанизмът е религия

и то е (някакъв род) религия след като почитат/се кланят на/служат на някакво божество/някакъв дух, а в случая сатана, който разбира се не е никакъв (истински) Бог, но така досега имаше и много други такива култове, където почитаха/се кланяха/служиха на псевдо богове

[soon]

не всички сатанисти се кланят и почитат сатаната

[DoctorSatan666]

и то е (някакъв род) религия след като почитат/се кланят на/служат на някакво божество/някакъв дух, а в случая сатана, който разбира се не е никакъв (истински) Бог, но така досега имаше и много други такива култове, където почитаха/се кланяха/служиха на псевдо богове

Сатанизмът е по-скоро индивидуално учение за вътрешно усъвършенстване, което се извършва с бунт срещу морала и разпадане на социалните митове. В този смисъл сатанизмът е по-близко до идеите на Ницше и разбиранията на Шопенхауер за волята, както и до националсоциализма, в неговите философско-идеологически измерения. Цялата анти-християнска тематика на сатанинските ритуали има предимно за цел да осмее християнската наивност. А тези, които се кланят на Дявола са или някакви лапета, дето са влезли твърде сериозно във филма, или разни откачалки, вероятно много малко като процент от сатанистите изобщо, но които пък се радват на особенна популярност, понеже могат лесно да бъдат обективирани от християните като олицетворение на злото, та да могат всички дружно да сочат назидателно с пръст кой бил виновен и да praise-ват Джийзъс в захлас....

Аз поне така разбирам сатанизма, и няма как да греша след като сатанизмът не задължава в нищо, а е само мисловна "скица" от няколко характерни общи положения, широко отворена към всякакви индивидуални интерпретации. Тук основния принцип е личната воля и свобода, т.е. всичко е прието, стига да върши работа за индвида. Същото се отнася и до ритуалните практики. Друга цел на ритуалите е също един вид упражняване на волята чрез символни актове, символно претворяване на идеи, фантазии, желания и пр.... или поне такава е идеята, иначе сред независимите сатанисти са по-разпространени медитивните практики.

[tori]

Тука съм, ве, стига сте говорили за Моята религия в мое присъствие. Грозно е. Ще ви набуча на колове и ще ви заливам с кръв от девственици и котки върху начертани пентаграми, ве! Спрете, ви казвам!

[defender]

Сатанизмът е по-скоро индивидуално учение за вътрешно усъвършенстване, което се извършва с бунт срещу морала и разпадане на социалните митове. В този смисъл сатанизмът е по-близко до идеите на Ницше и разбиранията на Шопенхауер за волята, както и до националсоциализма, в неговите философско-идеологически измерения. Цялата анти-християнска тематика на сатанинските ритуали има предимно за цел да осмее християнската наивност. А тези, които се кланят на Дявола са или някакви лапета, дето са влезли твърде сериозно във филма, или разни откачалки, вероятно много малко като процент от сатанистите изобщо, но които пък се радват на особенна популярност, понеже могат лесно да бъдат обективирани от християните като олицетворение на злото, та да могат всички дружно да сочат назидателно с пръст кой бил виновен и да praise-ват Джийзъс в захлас....

Аз поне така разбирам сатанизма, и няма как да греша след като сатанизмът не задължава в нищо, а е само мисловна "скица" от няколко характерни общи положения, широко отворена към всякакви индивидуални интерпретации. Тук основния принцип е личната воля и свобода, т.е. всичко е прието, стига да върши работа за индвида. Същото се отнася и до ритуалните практики. Друга цел на ритуалите е също един вид упражняване на волята чрез символни актове, символно претворяване на идеи, фантазии, желания и пр.... или поне такава е идеята, иначе сред независимите сатанисти са по-разпространени медитивните практики.

А ти как успяваш да се справиш с това да не желаеш нищо. Как можеш да забраниш на хаотичната си воля да не иска нещо и как в същото време го съчетаваш с бунт срещу морала. А това да забраниш на волята ти да не иска нещо не е ли пак един вид цензура на волята или пък морал?

Как го постигаш това дресиране на волята да не иска нищо?

ПП: (а това не е ли един вид лицемерно отношение към волята си, да я караш да не иска нищо - както ти обичаш да се подиграваш на християните).

[defender]

да осмее християнската наивност.

И докторе когато го разбереш християнството тогава ела и ми се обади, защото ние не сме по-малко свободни от тебе, но нашата свобода преминава през Изкупителя, честно казано съмнявам се да го разбереш.

Продължавай да си мислиш, че християните са някакви подтиснати олигофренчета. Дори ти се радвам, а и много се съмнявам в свободата ти, че е истинска.

ПП: Ааа, и също като видя вече сатанист подобен на тебе да ми иронизира християнската наивност, ще му се смея, поне когато се опитва да иронизира да се чуди за какво му се смея, шутове.

[npp]

Сатанизмът е по-скоро индивидуално учение за вътрешно усъвършенстване, което се извършва с бунт срещу морала и разпадане на социалните митове. В този смисъл сатанизмът е по-близко до идеите на Ницше и разбиранията на Шопенхауер за волята, както и до националсоциализма, в неговите философско-идеологически измерения. Цялата анти-християнска тематика на сатанинските ритуали има предимно за цел да осмее християнската наивност. А тези, които се кланят на Дявола са или някакви лапета, дето са влезли твърде сериозно във филма, или разни откачалки, вероятно много малко като процент от сатанистите изобщо, но които пък се радват на особенна популярност, понеже могат лесно да бъдат обективирани от християните като олицетворение на злото, та да могат всички дружно да сочат назидателно с пръст кой бил виновен и да praise-ват Джийзъс в захлас....

Аз поне така разбирам сатанизма, и няма как да греша след като сатанизмът не задължава в нищо, а е само мисловна "скица" от няколко характерни общи положения, широко отворена към всякакви индивидуални интерпретации. Тук основния принцип е личната воля и свобода, т.е. всичко е прието, стига да върши работа за индвида. Същото се отнася и до ритуалните практики. Друга цел на ритуалите е също един вид упражняване на волята чрез символни актове, символно претворяване на идеи, фантазии, желания и пр.... или поне такава е идеята, иначе сред независимите сатанисти са по-разпространени медитивните практики.

после ще има да съжалявате, че сте се прецакали..., защо мислиш (че) Исус и истинските Светии работеха денем и нощем по всеобщото спасение в истинския Бог Отец?!, понеже каквото бъде причинено в настоящата вечност, това ще бъде причинено и във всяка следваща, и каквото бъде направено в настоящата, това ще бъде направено и във всяка следваща вечност, но ролите на душите се сменят, всеки един ще бъде на мястото на всеки друг и ще има абсолютно същата съдба като неговата, ще изглежда по същия начин като другия и дори ще носи същите дрехи като него, и ще премине през всички(те) неща, през които е преминал и другият - всичко ще се повтори едно към едно със всеки един така както е било с всеки друг в същата последователност, ето защо никой няма сметка да причинява зло на брата/ближния/съжителя си, защото така само би удължил мъките не само на себе си, но и на всеки друг - учението на истинския Господ Бог промисля нещата в най-дългосрочен план за цялата вечност с всичките и (различни) повторения/завъртания

"Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир." Еклесиаст 1: 9-11,

"Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него. Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато. Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата. Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело." Еклесиаст 3: 14-17,

"Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него, Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде? Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него. Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда. При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета. Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло. Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него; А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога." Еклесиаст 8: 6-13,

"Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях. Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне. Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите. Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето." Еклесиаст 9: 1-6,

"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око. Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него! И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." Матей 7: 1-12,

"Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка. Понеже Бог не гледа на лице. Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани" Римляни 2: 1-13

[DoctorSatan666]

А ти как успяваш да се справиш с това да не желаеш нищо. Как можеш да забраниш на хаотичната си воля да не иска нещо и как в същото време го съчетаваш с бунт срещу морала. А това да забраниш на волята ти да не иска нещо не е ли пак един вид цензура на волята или пък морал?

Как го постигаш това дресиране на волята да не иска нищо?

ПП: (а това не е ли един вид лицемерно отношение към волята си, да я караш да не иска нищо - както ти обичаш да се подиграваш на християните).

Това което написах е гледната ми точка върху сатанизма, как аз бих искал да си го представя, не е задължително нещо в което вярвам. За мен сатанизма е вече само насока към пътя на вътрешно просветление, просто инструмент за отърсване от социално-матричната догматичност - и в този смисъл, сатанизма е чудесен инструмент. Отношението ми към него е подобно на това към националсоциализма, не го отричам, не го осъждам, не го и прославям - тези концепции аз смятам за необходима част от моя път, и въпреки че считам, че съм израснал от тях, то все пак запазвам някакъв любителски интерес.

Колкото до въпроса с волята, мисля че представата ти за воля е твърде ограничена. В обществото такива понятия често имат доста плоски и повърхностни дефиниции, отражение на линеарното социално-битово мислене. Трудно е човек да се отърси от тях, за да въприеме едно по-комплексно виждане. Волята съвсем не е свързана само с желанията, по-скоро тя е онзи жизнеутвърждаващ принцип, присъщ както на човека, така и на цялото битие. Битието по-принцип се разглежда като каузално, т.е. има причинно-следствена връзка. Но според някои автори именно борбата между отделните проявления на волята в света, създава онази динамика във вселената - където всяко нещо налага волята си да съществува. Това е волята всъщност, тя е воля за власт, за налагане, най-общо - воля да бъдеш. Като такава, волята е извън рамките на всякаква догматичност, оттам и извън всеки морал - ерго, отказване от морала. И ако желанията са част от проявлението на волята, то те съвсем не я изчерпват, нито пък я описват в същината й. Отказване от желанията съвсем не е необходимо, няма и защо - още повече че отричането на желанията е парадоксално, понеже всяко евентуално отричане на желанията, също би било продукт желание. Няма нищо изконно грешно, в което и да е искане, за каквото и да е било, но мислещия човек знае, че желанията не се появяват току-така... Зад тях стоят мотиви, зад мотивите - потребности, зад потребностите - липси. Тъкмо стремежът към попълване на физически и психологически липси поражда всяко конкретно желание. И докато човек е вътрешно разделен от отрицания на себе си, това разделение всякога ще го кара да се чувства непълен, непълноценнен, недовършен, недорасъл. Това е причината той винаги да търси нещо извън себе си, за което се заблуждава, че ще попълни вътрешните липси. Та виждаш ли, волята не е някаква магическа сила, която те кара да правиш едни или други неща - волята е мисъл, отношение, действие, тя е и причина и следствие на самата себе си.

[DoctorSatan666]

има да съжалявате, че сте се прецакали

истинските Светии работеха денем и нощем

настоящата вечност

следваща вечност

всеки един ще бъде на мястото на всеки друг

всичко ще се повтори едно към едно със всеки един

Лол.

[defender]

Тъкмо стремежът към попълване на физически и психологически липси поражда всяко конкретно желание. И докато човек е вътрешно разделен от отрицания на себе си, това разделение всякога ще го кара да се чувства непълен, непълноценнен, недовършен, недорасъл. Това е причината той винаги да търси нещо извън себе си, за което се заблуждава, че ще попълни вътрешните липси.

А като ти се прияде и те заболи корема, това липса ли е или отрицание към себе си? Как се справяш с това отрицание на себе си.

Или пък примерно ако паднеш и се удариш и чувстваш болка, това че чувстваш болка пак ли е липса или отрицание на себе си, а ако си пълен, то тогава не би трябвало да чувстваш болка.

Просто от това излиза, че дори и душата да е пълна, то тялото винаги внася липса, трябва да се отървем от него ли, за да сме пълни, нещо такова ли? Ами ако се отървем от тялото ни тогава пък не живеем, а ако не живеем тази философия губи смисъл и полза.

нещо се пообърквам.

[AngelBelchev]

Какви са тия сатанизми, какви са тия религиозни глупости... ей хора, не сте добре, честно! Сменяйте си дилърите преди да е станало късно.

[DoctorSatan666]

Пропуснах да вметна, физическите липси са прости и очевидни, но не същото може да се каже за психологическите - а аз именно за тях говорех. И докато за физическите причината е ясна, то в психиката нещата стоят по-различно. Големият мит е че всъщност ние вършим неща по-физически причини. Ядеш за да не умреш, примерно. Но я ми кажи, като става дума за храната, хората наистина ли ядат само за да оцеляват? Ти ядеш ли каква да е храна, или винаги искаш нещо вкусно? Едно детенце не иска шоколад заради оцеляването - а защото иска отново и отново да изпита онази моментна блаженност. И оттук вече се вижда раздвоението - когато я няма блаженността, човек се чувства непълноценнен, и се стреми да я намери всякак. И това е само на физично-психично ниво, ами на изцяло психична? Там където сетивата не играят роля, а мисловната представа за себе си, играе роля на свръхсетиво? Там дори и мисълта за една далечно постижимо блаженство, е достатъчно. И в крайна сметка излиза че всичко е психично, а т.нар. обективни физични мотиви за дадено действие не съществуват. Защото мотивът е по дефиниция психичен. Та, какво определя какви психични нужди има човек? Там не може да те боли корема, как ще откриеш причината защо предпочиташ едни работи пред други? Някой може ли да обясни процеса на искане? Как и защо започваш да искаш нещо? Повечето хора биха казали неща от сорта на "Ми щот ме кефи" и това е.... Никой не си задава въпроса как започва да харесва нещо....

Материалното тяло на човека няма нищо общо с желанията. Знам че твоята религия се опитва да представи тези материални желания като " окови на духа" и тем подобни глупости.... но няма такова нещо. Само се загледай, колко от хората които познаваш имат реална представа какво се случва с тялото им, дали знаят какво поглъщат, когато се хранят, дали имат добра спортна и здравна култура? Дали на някой му пука изобщо от какво се нуждае тялото му? На мен като ми се яде нещо вкусно, това желание на тялото ли? Ами това че трябва да ядем по три път на ден, тялото ти ли ти го каза? И както виждаш, потребностите на тялото не са причина за желанията, а нещо друго е, нещо по-дълбоко, там някъде в необятната същност на несъзнаваното. И натам трябва да си насочи вниманието всеки търсещ някакъв адекватен модел на човека. Но е трудна задача това за всекидневния човек, със своето крайно прагматично и обстоятелствено съзнание, да открие причините в себе си. Не, той е просто сънуващ в своята реалност, явяващите му се неща, той въприема като обективни събития и приписва всичко на външни елементи - а оттам, очаква и външни причини да разрешат неговата вътрешна необходимост. Затова и идеи като Бог, ред, справедливост, световен мир, рай, а сега и най-модерния бог - парите, са толкова популярни.

ПП: И не съм казвал нищо за отрицание на себе си, казах отрицания на себе си, като имах предвид крайно променливите състояния на съзнание, проявяващи се в различно време, които се различават качествено и количествено едно от друго, но умът ни ни лъже, че във всяко едно от тях ние сме все един и същ човек - Аз. Проблемът не е в състоянията, а в представата за Аз, която се опитва да ги сложи под един знаменател - така едни стават желани, други нежелани, и живота на човека преминава в стремеж към желани. Но пък този стремеж изкривява перцептивните способности, Азът се изолира в своето поле и всички събития преминават избирателно през него, за да се превърнат във вече рационализираните "преживявания". Само дето, тази избирателна пропускливост променя и самия начин на избиране - или както казва Хегел, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Та, всяка нова информация, променя начина по-който ще се възприема информацията след това, и то в пълна закономерност според вече наличната такава. Всичко това води до все по-привидното усещане, че ние сме реално ние - и в това няма никакъв проблем, освен този че блокира евентуално ново знание, което може да се окаже по-достоверно, само и само за да запази чувството за стабилност.

[defender]

Ядеш за да не умреш, примерно. Но я ми кажи, като става дума за храната, хората наистина ли ядат само за да оцеляват? Ти ядеш ли каква да е храна, или винаги искаш нещо вкусно?

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

[an7raks]

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

...или ги е страх да не горят в ада...

[defender]

...или ги е страх да не горят в ада...

братле, верно ли ти приличам на някакъв стресиран ненормален лузър.

пък верно може и такъв да съм, но не Бог е виновен за това.

[DoctorSatan666]

Сменяйте си дилърите преди да е станало късно.

Що бе, моя само добри матрияли вади напоследък.

420 блейз ит фагът.....

[npp]

никаква теория за животно яздещо супер животно, или за така наречени(те) азове, не може да се впише в Св. учение представено в Библията, нито гладуването ползува нещо в Исус Христос, но истинският пост се състои в проява на загриженост към другите човеци(братята/ближните) според волята и правдата на истинския Господ Бог, докато телесното обучение може да бъде полезно малко, или както още се говори за "бдене" в Св. Писание, или (казано другояче) да си на пост/да бдиш за онова, което наистина е полезно за пълно(то) спасение и осигуряване на хората/душите с изобилен и вечен живот в Отца и Исус

"Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?" Исая 58: 6-7

[defender]

ей хора, не сте добре, честно!

Тва и на мен майка ми ми го казва. хаха

Даже се чудеха на кой съм се метнал такъв.

[DoctorSatan666]

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

Еми тва е, едни намират щастие в храната, други в Бог, трети в парите, но никое от тези неща само по себе си не съдържа щастие - ние им го приписваме и след това им се кланяме и боготворим, защото привиждаме универсално решение на всичките си проблеми в тях. Разликата в проблемите, налага и разлика в мотивите при избор на вяра (в най-общия смисъл, т.е. вяра в каквото и да е)... Сега виждаш ли защо хората имат толкова различни виждания, и толкова много модели, с които дефинират своята реалност. И защо всеки е толкова убеден в своето си, все едно инстинктивно знае, че това е патерицата, на която се подпира цялата му реалност - а в действителност се е хванал за поредната сламка, и се надява ще колкото по-силно се държи за нея, толкова по-дълго ще се закрепи на повърхността.

[defender]

Сега виждаш ли защо хората имат толкова различни виждания, и толкова много модели, с които дефинират своята реалност. И защо всеки е толкова убеден в своето си, все едно инстинктивно знае, че това е патерицата, на която се подпира цялата му реалност - а в действителност се е хванал за поредната сламка, и се надява ще колкото по-силно се държи за нея, толкова по-дълго ще се закрепи на повърхността.

е, а ти нямаш ли реалност.

Просто човек щом е жив създава реалност, в която живее, няма реалност само когато спреш да съществуваш

Реалността е просто производно на съществуването.