Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Просто тоооолкова често съм ставала свидетелка как една приятелка успокоява друга, която очевидно греши и винаги съм си пожелавала моите приятели да имат куража да ми кажат, когато не съм права.
Аз затова си обичам приятелите - почти е нямало случай, в който да не ми кажат "тук не си права, защота така и така, и така".

ПТ: Приятелят ми наскоро ми каза, че съм най-амбициозното момиче, което познава, което за мен е адски голям комплимент, понеже знам колко амбициозни бяха момичетата от вече бившия му клас /макар че някои в момента са в такива забутани университети, че не е истина/. Чувала съм какво ли не за себе си иначе, повечето неща не са били истина /или поне аз не виждам себе си в доста от комплиментите, които получавам/, но комплиментът, който най-много ме е трогвал го чух преди няколко дена от един приятел - "Не разбирам как може да си толкова умна и същевременно толкова наивна. Не го осъзнавам, наистина. След 10 минути ще ти кажа, че не познавам по-ужасен човек от теб и ти ще ми повярваш. А не трябва да ми вярваш, защото ти си човекът с най-красива същност, който познавам".