Здравейте! Казвам се Моника и съм на 19г. от град Русе. Така, накратко реших и аз да разкажа своята история. От много време имах чувства към едно момче и когато късметът ми се усмихна и се събрахме всичко беше точно, нормално и хубаво. Беше любов и всеки ден се радвахме един на друг. С минаване на време (доста) малко по малко той започна да се променя и вече не беше същият човек, но знаех, че всичко ще е наред, защото се обичахме и то си личеше. Случи се така, че дойде момент, в който дали под влияние на алкохол, дали не.. ми изневери в дискотека. Беше гадно, беше шок. Прекратих всичко, но не мога да се отърся от мисълта за него и за миналото и ме боли, боли ме много. Очаквах да съжалява, да ми се обяснява, но ето, че минава време(около месец) и разбирам, че е излизал с момиче, от което съм ревнувала преди (не се познаваха тогава). Сега не мога да си избия това цялото нещо от главата и просто не знам какво да направя, за да продължа напред и да не мисля, а трябва да го виждам всеки божи ден..
Последно редактирано от monika.ruse : 04-01-2014 на 23:41
Трябва да си вграждаш нагласата, а именно, че човекът просто не е бил сполучлив за теб и това, че той ранявайки те, не означава, че е човекът от когото трябва да търсиш приятното в тоношенията. Замисли се има ли смисъл да влагаш нещо изтощаващо те, в замяна на единственото което ще получиш, а именно самосъжаление?
Струваш, а именно ти си човекът, който трябва да осъзнае цената си и преосмисли, какво според себе си заслужава, до тогава ще продължаваш да си блъскаш главата, не в меката възглавница а в болезнената стена, мислейки си, че там е бил комфортът.
Да, но не разбирам как така не оценяваш човек, който е давал всичко за теб и това какви моменти сте имали. Не знам как трябва да преживявам да го виждам всеки ден с нея
Човек оценява нещата по своята скала на нуждаемост и емоционалност, приеми го, че друг ще оцени нещата, които би направила за него. Нещата не винаги се случват така, както ние искаме да стават. Хората сме различни, въпросът е да оцелиш най-близката допирна и най-крепяща точка съвпадаща помежду ви.
Остави го там това чувство, ще го потърпиш известно време, намирайки си действия оставящи те без мисъл за случилото се ( може би нова компания от мъжки пол) ще избледнее. Въпросът е да се контрлираш максимално възможно за неща, които те водят до дискомфорт.
В крайна сметка животът продължава, времето си тече... През тези любовни мъки кой ли не е минавал - къде от несподелена любов, къде изневяра, къде неразбирателства - каквото и да е все е супер болезнено... Ясно е, че моментите, които сте преживели заедно, никога няма да избледнеят и ще останат в съзнанието ти. Задай си въпроса - това момче заслужава ли да го мисля, щом така се отнесе с мен и явно не го вълнува как съм що съм. За мен той дори не може да ти се нарече и приятел... Е тогава защо трябва изобщо да ги ревнуваш и да ги мислиш. Дай си надежда, че те очаква по-добър човек, абстрахирай се напълно от неговия живот и така смятам, че ще е най-добре.. Хайде и горе главата, все пак няма никакъв резултат от това вътрешно да се самоизяждаш в мисли..
Знам какво е, въпреки че повечето казват неща от сорта "не се занимавай с него" те не могат да разберат колко ти е трудно... но уви, ако ти виждаш че нямаш никакви шансове да си го върнеш или че той изобщо не те иска ще е по добре да го оставиш.
Защо да се връщаш при някой, който е предал доверието ти по този долен начин? Изневерил ли е, ще го направи пак. Трудно е да го забравиш, но не е невъзможно, запълвай свободното си време с различни занимания, излизай с нови хора и скоро ще намериш някой сладур.
Знам колко е трудно.. тази болка.. след време ще ти мине. Колкото до това че трябва да ги виждаш заедно, не се притеснявай. Връзка с човек който изневерява не може да е кой знае колко стабилна. Просто знай че ако решиш да го оставиш, болката ще отмине с времето. В един момент се чувстваш толкова добре с човека който обичаш.. и когато всичко е от хубаво по хубаво все става нещо.. напълно те разбирам, но трябва да го забравиш.
Аз нямам никакво намерение да се събирам с него, просто ме боли. Беше ми най-близкият човек..а колкото до нея, не са заедно (поне засега), но просто самата нея не мога да понасям и това ме гризе..много
Както казах всичко ще мине с времето. Аз съм прекарал 1/3 от живота си в виртуален свят и съм много зле психически, нямам 8ми клас, социалните ми умения са зле, нямам социална среда, а ти заради една връзка... случват се такива неща. И въпреки всичко не се чувствам чак толкова зле, помни че винаги има някой който е щастлив с по малко от колкото имаш ти.
Последно редактирано от angelche3 : 04-07-2014 на 11:39
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
