Ако бях Бог ето какво щях да направя.

[fire_magic]

"Дали обаче може да говорим за Бог, като за Бог от библията или за Бог който е всеобхватен и заобикалящ ни ?"
тук определено бих заложил на второто

в уикито пише, че Айнщайн също вярва в системата на Спиноза
цитирам "През 1929 г. казва на равин Херберт С. Голдщайн "Аз вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството." [26]""

"Айнщайн сам заявява, че е агностик в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц: "Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание."["

виж, личи си, че си чел много повече от мен по въпроса, но засега аз вярвам в това, което казах, независимо, че не съм изчел още 1000 или 555 000 неща, някаква интуиция, която мейнстрийм науката всъщност отрича доколкото знам, но аз така го усещам.

също така смятам, че човек трябва да притежава пагубно неаналичен ум, за да повярва в Бога от библията, по-скоро го прави, защото повечето са направили така(наблюдавам, че някои хора просто изпитват страх да бъдат различни и да имат друго виждане, вкарват се в рамки, примерно моята майка е такава, и макар трудно, тя ми е признавала, че не иска да живее различен живот или да прави някакви неща, които биха се сметнали от останалите хора за неправилни или които и биха уронили авторитета, достойнството, просто има такива хора, живеех в заблуда, никога не съм мислил, че майка ми може сама да желае да е ограничена, да е кон с капаци, (до съвсем скоро) но тя го иска/желае, защото в крайна сметка оставало най-важно да те запомнят с хубаво-един вид да си човек за пример на останалите-но това всъщност е грешно според мен-заблуда и то собствена, на нейното си съзнание - и баща ми е същия, така че не ми е лесно да живея с такива хора в момента, те се опитват да ме вкарват постоянно в някакви рамки и не искат да приемат, че съм различен-понякога ме избива направо на агресия-(е, не съм ги бил все още, а и не искам, смятам, че насилието поражда друго насилие и е безсмислено и погрешно), защото оставам неразбран, бе ужасно е-сигурно трябва да се махна от тях, но това също е трудно-за мен, защото не знам и не мога нищо и имам чувството, че няма да мога се справя сам!!), или от страх(относно ада, и обещания за рая-вечно блаженство след смъртта в този живот) и промивки/духовни наставления докато е бил малък от средата в която е израснал, и е промит един вид от нея, (семейството) и тъй се захваща да обяснява колко е вярващ в Бога, който е описан в библията впоследствие, защото вече така смята за правилно.



абе тука май направих някаква ненужна изповед, но то е свързано според мен, ъъ съвети за сложни семейни отношения, лекарство има ли?