Какво се случва? Всичко върви назад!! HELP!!

[merrym]

Здравейте. Аз съм момиче на 18 и от 2 месеца живея с приятеля си който е на 26, но не на семейни начела, причината е, че съм студентка, а той работи в града, където уча. Заедно сме от 4 години. Предварително се извинявам ако се получи дълъг пост. От няколко месеца нищо, абсолютно нищо между нас не върви. Постоянно се караме, крещим си, обиждаме се. Откакто се преместихме, той стана ужасно нервен и за най-малкото се заяжда, ядосва се, напада ме, а преди една седмица, може би в гнева си, ме удари. Март месец тази година бях у тях за 4-5 дни покрай кандидат-студентския изпит. Още тогава усетих у него една хладнина, едно странно усещане за отдалеченост. Не ми обръщаше достатъчно внимание както правеше преди. След като се прибрах се опитвах да се държа с него ужасно мило, говорех му мили неща, пишех му смс-и, постове във фейсбук и тем подобни (преди това поддържахме връзка от разстояние). Но нищо не се промени. Когато дойде датата на матурите, бях ужасно притеснена. Той дори не забеляза, че нещо ме тревожи. Провали буквално изпращането ми, поради простата причина, че аз имах огромното желание да прекарам вечерта както със съучениците си, така и с него. Но той не пожела, дори ми се ядоса, принудих се да се прибера в 1:00, разплакана. Когато излезнаха резултатите от матурите и кандидат-студентските, бях ужасно щастлива от постигнатото. Исках да споделя щастието си както с родителите ми и приятелите ми, така и с него, но разбира се когато му звъннах да му съобщя новината, той ми отвърна: ,,Ма кво ми пука бе,, и до там!!! В деня, в който разбрах, че съм приета там, където искам, и с това, което искам, направих опит да споделя и това мое мааалко щастие с него, отговора беше абсолютно същия: Не ме интересува. Лятото почти не говорехме по телефона, не си пишехме, постоянно ми мрънкаше, карахме се, винаги имаше причина да ме отбягва, да няма кой знае какъв контакт с мен. На 15 август имах имен ден, той ми звънна, мислех, че ще ме поздрави, а се оказа съвсем друго. Крещеше ми по телефона да съм му била писала някакви молби, иначе нямал да живее с мен. Вечерта ме обиждаше, стигна се и до псувни. Семейния празник, организиран ми от родителите ми, буквално го провалих. Заради него. От всичкото това напрежение, което ми създава съм станала ужасно напрегната и уморена. Не мога да се наспя, най-малкото ме ядосва, само да замахне за нещо съвсем безобидно се разтрепервам. Реших да си върна момчето, в което всъщност се влюбих по моя си начин - да му купувам подаръчета, снимки и т.н. Грижа се за него, винаги има нещо за храна, винаги всичко е изпрано, наредено. Мислех си, че така ще го върна, но той се оказва страшно неблагодарен. В последно време започна да ми държи сметка къде си харча парите, кара ме да си записвам какво съм си купила, да ме следи един вид. Разбира се, за това съм непреклонна и не позволявам да ми държи сметка къде и какво харча, все пак парите са мои т.е на родителите ми. От страшно много време се чувствам като парцал, който се използва само, когато имат нужда от него. Превърнах се в домашна прислужница, а той дори не благоволи да ми благодари за всичко, което правя за него, и най-вече за търпението, което имам. Това е малка част от моята драма. Вярно, имаме и хубави моменти, но те бледнеят пред купищата помия, която се излива. За 4 години все още го обичам. Вярно, че прекалено много ме наранява, но го обичам. След шамара, който ми удари, сякаш нещо мааалко се промени, но то е съвсем малко. Дайте ми съвет, мнение, анализ. Каквото и да било. Честно казано, съмнявам се, че той ме обича. Може би просто е свикнал с мен. Помогнете. Дайте някакъв съвет.

[paradosou]

Знаеш отговора. Много връзки в определен момент се разклащат, обаче въпреки това заслужават да продължат...съответно продължават. Вашата не е от тях. Освободи се от бруталното държание и забрави идеята, че може да си му ценна (или на когото и да е) докато се държи така. Има всякакви отношения, обаче удовлетворяващите никоганикоганикога не включват злоупотреби, проверки, незаинтересованост и пр.

[shmatarok]

Ама то ти сама си си виновна - още в самото начало е трябвало да се усетиш що за стока е и да не се занимаваш с глупости.
Събирай си акъла и нещата и го зарязвай.

[Kitty Bloom]

Когато една двойка започне да живее заедно нещата винаги се променят. Възникват скандали заради дреболии и така нататък. При твоята ситуация обаче не е само това проблема. Възможно е и разликата в годините да влияе на отношенията ви, но и момчето прекалява. И не заради шамара, а заради самото му отношение към теб. Сякаш те е взел за прислужница, както сама казваш. Независимо от колко време сте заедно, контрола, който ти налага е прекален, ти си зрял и свободен човек, не си дете. Може би е време да сложиш край на връзката ви. Поговори с него и му кажи как се чувстваш и какви са очакванията ти. Ако се държи по същия начин и не отрази проблема, директно се изнасяй.

[merrym]

Ама то ти сама си си виновна - още в самото начало е трябвало да се усетиш що за стока е и да не се занимаваш с глупости.
Събирай си акъла и нещата и го зарязвай.

В началото на самата ни връзка не съм предполагала, че ще се стигне до тук. Пък и тогава той беше повече от добър, държанието му беше в пъти по-различно от сегашното. Сякаш нещо се пречупи в него. Разбирам, че вината е моя, но не за това, че не се усетих, а за това, че сама позволих да се стигне до тук.

[per-dead]

Зарязвай. Не заслужаваш подобно отношение. Егати.

[TROLLDADLOLCAKE]

Само на мен ли ми се струва,че пича има проблем с това,че той бачка random job,а тя е приета за студентка...така де пробива си път към един по - добър живот и той от своя страна "ревнува" по възможно най - тъпия начин,че тя е твърде добра за него?Честно казано мисля,че въобще не трябва да се занимаваш...скоро приключих 4 годишни мъки - НЕ Е ЛЕСНО,но определено сега се чувствам адски добре...Нямаш бъдеще с такъв човек тип трън в задника..Бягай..млада си,живота е пред теб.Заслужаваш повече.

[Fisherman]

щом е неблагодарен,нямаш работа с него,дори и всичко да се оправи ще е за малко,защото той няма да може да скрие негативните черти на характера

[merrym]

Само на мен ли ми се струва,че пича има проблем с това,че той бачка random job,а тя е приета за студентка...така де пробива си път към един по - добър живот и той от своя страна "ревнува" по възможно най - тъпия начин,че тя е твърде добра за него?Честно казано мисля,че въобще не трябва да се занимаваш...скоро приключих 4 годишни мъки - НЕ Е ЛЕСНО,но определено сега се чувствам адски добре...Нямаш бъдеще с такъв човек тип трън в задника..Бягай..млада си,живота е пред теб.Заслужаваш повече.

Той също учеше до преди няколко години, но не успя да завърши. Може би наистина проблема е в това, че не оценява всичко, което му давам и правя за него и търси някакво равновесие между мен и него т.е да бъда като него, на нивото му. Знам ли. Твърде объркана съм. Благодаря на всички, които дадохте отговори. Светнахте ме за неща, които не бях и подозирала, че може да бъдат в основата на конфликтите ни. Ще се опитам да поговоря с него, макар да знам, че може и да ударя на камък.

[RapExotic]

И след всичко това ти си се пренесла да живееш при него и дори не мислиш да се изнесеш? Май проблемът не е само в него ..

Щом връзката ви е на 4 години, значи ти си била на 14, а той на 22 години, когато сте я започнали. И двамата сте се променили доста през този период, особено ти. Дори в началото да е имало някаква страст, то в тази възраст всичко е временно. Може би си му омръзнала или пък вече не вижда в теб онова невинно и малко момиченце, което си била в началото. Причини много. Ако беше тръгнала с някой на твоите години едва ли щеше да си в тази ситуация.

Сега единственото, което мажеш да направиш е да се отдръпнеш от него възможно най-бързо, защото той няма да се промени. Доста си наивна за да смяташ, че може да върнеш предишното му държание с някакви малки жестове или подаръци.