- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Кога разбрахте, че напълно сте преживели бившата/бившия?
Зачудих се и ми стана интересно как забравихте и кога разбрахте, че наистина сте преодоляли, а не се самозаблуждавате?
Просто го усещаш когато стане. Не ти се свива сърцето при спомена, не ти е гадно, че не сте заедно, не таиш никакви негативни емоции и т.н. Просто си го преодолял. : )
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Като започнах да си представям, че лапа чужди пишки и не ми стана гадно.
Аз се чудя..не мисля за бившия, нито се натъжавам. Има си нова приятелка, водят се супер щастливи и мен това не ме наранява по никакъв начин, но защо по дяволите се сещам за него..не мога да си го обясня това
Ми нормално е да се сещаш за него понякога, бил е някво време в живота ти. Ако си от хората, които като цяло трудно свикват с промените, е нормално. Аз си имах някакви периоди на липса, но всичко минаваше за час и с подходящата нагласа. Въобще не съм му цепила басма много-много.
Първото гадже го преживях за 2-3 месеца. Всички след това минават по бързата процедура - ден... два макс ако изобщо има.
Скоро ще го видя и се надявам да не затреперя цялата. Тогава ще разбера. Общо взето, мисля, че съм го преживяла, защото си го представям с друго момиче и не се ядосвам, искам да намери някоя и да е щастлив с нея.
Той си има ново момиче даже доста кратко след мен си я хвана и не се чувствам никак от този факт. Не ме трогва. Преживях го за около половин година, а беше в живота ми около 5. Иначе сегашните и аз така - ден-два
Сещаш се за него, защото дълго време е бил в живота ти, преживяли сте някои неща, имате общи спомени и т.н. Важно е какво е чувството, когато се сетиш за него (или нещо свързано с него), дали нещо вътре ти трепва, или не. Това е и отговорът на въпроса ти.
Относно времето за преодоляване - при всеки е индивидуално.
Welcome to the Jungle...
Трудно се получават тези работи, когато мисля за това знам, че и отсрещната страна го прави, защото то се случва много често без аз да го искам, без да го очаквам. Това е лошо за мен, обичам човека до себе си и той ме обича, искам да бъдем заедно до края, той е сродната ми душа. Само не знам колко години ще минат докато напълно изтрия дискетата за онзи, който за 5 месеца преобърна живота ми. Глупаво, но факт. Понякога мисля, че е невъзможно. Единственото обяснение, че той мисли за мен, но аз не искам да мисля за него и въпреки, че той беше виновния, а аз бах потърпевшата разбрах от други хора, че той мисли и пита за мен. По дяволите от този момент нататък си давам сметка, че трябва да положа много повече усилия, за да забравя не човека, а обидата. Винаги има чоглаво усещане в мен, че ще се срещнем някъде навън и аз ще изпадна в много неудобно положение, защото не искам да го виждам или чувам, той е натрапник в моите мисли и чувства. Най-вероятно ще отмина. От този момент нататък си обещавам, че няма да мисля, ще гоня мислите си.
Не ми трепва нищо, когато се сетя за него или когато ми кажат нещо за него..просто напоследък се чувствам самотна и се сещам за моментите, в които съм била щастлива с него
Може би е време да си потърсиш друг, с когото да бъдеш щастлива.
Welcome to the Jungle...
Не съм още... много се дразнп на себе си и това, че продължавам да влача
Когато се разделихме, а на следващия ден, аз бях толкова шастлива, колкото не съм била с него!
"Първата любов" е малко повече време после става за ден, два. Пък и доста често любов с любов се забравя.