Мислех да не пиша, защото реално нямаше да ти кажа нещо различно от другите, но аз също съм/бях в подобна ситуация, така че ще ти кажа как аз се справих със забравянето.
В момента дори да се засечем някъде или аз да му пиша и да го измъкна от тях заради липса на компания, винаги има нещо, което пречи в общуването с него. В един момент наистина заебах всичко, колкото и ужасно сложно да ми се струваше.
Ако ти е по-лесно, махни го от фейсбук (сайта е бъгав и винаги можеш да излъжеш, че профила ти самичък го е премахнал от приятели). Спри да си вдигаш телефона или по-скоро го оставяй да звъни повече време, след което затваряй. Един вид, че си заета в момента и не можеш да си говориш празни приказки. Не ходи на местата, където е възможно да го срещнеш и не излизай с негови приятели ако това е възможно, де. Като го видиш някъде, забиваш в телефона все едно пишеш на някого или търсиш следваща песен, а ако не успееш да го подминеш без да те забележи - просто кажи, че бързаш. След някакво време ще успееш да свикнеш да не общуваш и излизаш с него и ще ти е все тая.
На мен всичките тия работи много ми помогнаха, защото и моя, като твоя човек, е страшно променлив на настроения. Ако в един момент ме гушкаше и ми обясняваше разни неща, на следващия ден ми се цупи без видима причина, не говори с мен. Без видима причина според мен, и обяснява, че едва ли не нищо му няма и не е сърдит, но то си личи, че му има нещо. Ако вчера ми е свалил звездите, днес няма нищо общо с милия, прекрасен, огромен човек, който ме е мачкал в огромните си ръце снощи на някоя пейка. Защото пък ей така, така му е кефнало просто. На теб (както и на мен) такива хора не ти трябват.

Обади се тогава, когато знаеш какво искаш.
фейсбоклук