След няколко години, когато "порасне" (ако мога така да се изразя) Пулев и ако му се отдаде отново възможността за титлата, може и да спечели. Загубата ще го мотивира и ще го накара да се замисли и да тренира повече. Скоро ще се усети, че се е държал като простак и се надявам да отправи извинение към Кличко.
Жалката история беше, че на всеки един от нас news feed-a преди мача беше пълен с постове от типа на "Пулев покажи му на тоз' Кличко." и подобни. След мача стотици българи изведнъж си изтриха постовете и обърнаха другата страна и почнаха да хулят, псуват и да си изливат злобата. Поведението на личности като Богомил Бонев искрено ме потресе. Пулев беше нахъсан, нямаше загуба и това се очакваше да е най-големия му мач в кариерата му. Тъжно беше, когато българската агитка освирка химна на Украйна. Поведението на българите не беше нещо, с което да се гордеем. Също загубата му не е нещо, което трябва да ни радва. Хората искаха да могат да се хванат за нещо и да видят, че не сме в такъв застой. Българите сме една от най-нещастните нации в Европа, това е всеизвестно. След като надеждите бяха разбити, просто гнилоча излезе наяве. Въпреки всичко се отнасям с доза уважение към Пулев. Всеки, който дори и да не разбира от бокс и беше прочел из интернет статии, знаеше че везните клонят в полза на Кличко. Кличко беше в по-добра физическа форма, повече опит и по-подготвен. Пулев излезе и даде това, на което е способен. Не беше достатъчно, но опита и това е - край на историята.

Силно се надявам след много години да видя промяна в характера и отношението на българина. Тогава нещата може и да потръгнат за нас и ще спрат да ни мачкат и смятат за втора ръка човек.

В цялата тази ситуация най-тъжното беше, че Крисия остана на заден план. Талантливо момиченце, с което трябва да се гордеем всички.

Мнението на един прост българин. Нямам против да ме нахулите и да кажете, че нищо не разбирам.