,закачки,излизания,целувки и обещания,за какво,да има някой е**ч до нея и да ме е използвала по не знам какъв начин.Като си помисля с колко мъже може да общува по фб и на живо по начина,по който го прави с мен,просто спира да ми пука за каквото и да е и се чувствам по начин,по който не съм се чувствал от много малък.Замислих се дали изобщо истината е присъствала в живота ми-дали съм бил обичан като малък,дали съм умен,дали имам каквито и да са качества.Защото с нея опитах,наистина опитах.Най-доброто нещо,на което някога съм бил способен.Или дали може би повече.Едва ли някога ще мога да се отнасям с момиче по този начин.А колко бях убеден,че тя ме харесва много и как скоро ще ме обикне както аз нея.Когато майка ми почина дълго време си мислех защо се случват такива неща и защо точно на добър човек като нея.Знаех,че няма да я върне,но просто исках да знам защо.И сега бих искал да знам.С това момиче се държах по начин,по който едва ли някога някой се е отнасял или ще се отнася към нея.Бих искал да го беше оценила,но..
От няколко дена чета форума и виждам мнения на момчета и момичета,които са щастливи с половинките си и дават и правят толкова много неща за тях.Не излизам много и нямам много контакти,но.Но бих искал да знам какво е чувството да бъдеш обичан от някой,който обичаш самия ти.Живота е пълен с разочарования и болка.Събуждам се всяка сутрин и ме боли,отивам на работа и ме пак ме боли.Знаете ли колко пъти съм искал да се откажа?Не виждам смисъл.Празен съм,просто не чувствам нищо.
Благодаря на всеки стигнал до края на историята ми.