Вярвах, че е истина до момента в който прочетох това:

Цитирай Първоначално написано от MadMadLife Виж мнението
Не знам как съм се прибрал пеш,маргаритките бяха още в ръката ми.Седнах на любимата ми пейка пред моя блока.Учудих се,че нещо капна по ръката ми.Но не валеше.Просто се бях разплакал както преди толкова много години,първата нощ след се преместих в Сф без да познавам никой и без да липсвам на който и да е в Казанлък.Радвам се, че след това заваля,за да скрие сълзите.Цветята и те паднаха в краката ми.
Като че ли ми дойде малко в повече драматизма...