Здравейте.Не знам точно как да започна затова ще я карам направо.Тази година съм студент първи курс и мога да кажа, че срещнах момичето, което винаги съм търсил.Просто тя е всичко, от което се нуждая.Привързах се ужасно много към нея и може би сгреших много.Вече минават повече от 2 месеца откакто се познаваме лично и сме си много близки.Всяка вечер я изпращам до тях, прегръщаме се постоянно.Понякога я целувам по бузата.Правя й всякакви изненади и подаръци.Целият ми свят рухна, когато ми каза, че нищо няма да се получи между нас.Харесвам я ужасно много и наистина само тя може да ме направи щастлив.Боря се за нея всеки ден и правя какво ли не за да ми даде шанс да се докажа пред нея.Каза ми, че й ставало гадно, защото съм се държал много добре с нея, а тя не изпитва нищо към мен.Просто не си представям живота без нея, защото досега съм бил с някакви несериозни момичета, а тя е всичко, което някога съм искал.Всеки ден й казвам какви ли не хубави неща, правя й супер много комплименти и всичко, което казвам го мисля наистина.След всяко мило нещо, което кажа тя ме поглежда и се усмихва.Става ми много готино, но вътрешно се изяждам, че не мога да я имам.Въпреки всичко ще се боря за нея, колкото и да ми коства това.Мисля тези дни да й подаря нейна снимка, нарисувана на лист.Смисъл имам познат, който рисува много добре и ще го помоля да я нарисува на лист и мисля да я изненадам.Дали ще успея да я зарадвам и какво мислите като цяло за ситуацията ми ?