Цитирай Първоначално написано от FemaleEyes Виж мнението
Една сутрин в около 6 часа тогава беше много тъмно и имаше мъгла. Заведох котенцето си на полето и от мястото на което стоях се виждаше една празна улица с осветление.. прекрасна гледка а и мястото беше приятно. Носех нож в себе си и се каних да убия котенцето. Още щом опрях ножа на гърлото му аз изпитах някакво чувство, сякаш усещах живота които тече в това животно... аз се опитах да му прережа гърлото но не го направих достатъчно силно и само малко козина му падна нищо повече... почувствах се някак си неспособен да убия това котенце и за това започнах да хвърлям камъни по него и така той избяга. Изгоних го за да не го убия. ... Мразя повече хората отколкото животните!


Даже вие хората мачкате животните... не мислите за тях! Заради начина ви на живот те нямат къде да живеят...
Не че съм с хейт,нооо малко странно се изрази?!Даже не те разбрах.
Значи,НИЕ мачкаме животните,НЕ СМЕ мислили за тях,и заради нашия живот те нямало къде да живеят? А няколко реда по-нагоре си написал че ти си щял,не да мачкаш животинката,ами направо ДА Я убиеш.А после ние сме ти виновни?
Доста безсмислено,а? ... Пък и към това "ВИЕ ХОРАТА",не поставяш ли и себе си?