Всичко става все по-трудно, вече дори не мога да спя. Не съм спал от седмица и не моаг да мигна ... не в буквален смисъл разбира се. Когато легна съм в пуло будно състояние през цялото време и не мога да заспя. Болката която испитвам всеки ден вече стана по-голяма. Надеждата на всеки ден от живота ми беше че ще мога отново да си легна и може би ще сънувам че всичко е наред... но вече не мога и да спя. Мисля че не ми остава друг избор освен да ускоря процеса на плановете ми. Не може да е толкова трудно да намеря пистолет... а и днес бях на испит и като минах през спирката видях едни красиви момичета... как ми се искаше да прегърна някое от тях. Но в същото време изпитвах омраза, слушах ги как се забавляват и са щастливи, а аз съм длъжен да търпя това... Когато беше 2012 аз плаках защото щял да идва края на света офф... сигурно бях един от най-наплашените хора на планетата. Но сега ми е все едно дори и да свърши. Би ми се искало един метеор да удари земята и всичко живо да умре, но преди това да видя как метеора приближава земята и да се усмихна, и дори като ме убие да ми е кеф защото ще знам че целия скапан свят ще умре с мен. Не съм сигурен дали мога да издържа още.... поне да можеше майка ми да изчезне така че да не я виждам до края на живота си, но тя е курва какво да говорим. И не ме интересува дали ми вярвате че знам английски, аз не съм пропилял години разговори с хора по форуми, скайп, Facebook за да ми кажат накрая че не го знам.