
Първоначално написано от
FemaleEyes
Една сутрин в около 6 часа тогава беше много тъмно и имаше мъгла. Заведох котенцето си на полето и от мястото на което стоях се виждаше една празна улица с осветление.. прекрасна гледка а и мястото беше приятно. Носех нож в себе си и се каних да убия котенцето. Още щом опрях ножа на гърлото му аз изпитах някакво чувство, сякаш усещах живота които тече в това животно... аз се опитах да му прережа гърлото но не го направих достатъчно силно и само малко козина му падна нищо повече... почувствах се някак си неспособен да убия това котенце и за това започнах да хвърлям камъни по него и така той избяга. Изгоних го за да не го убия. Аз когато се каня да убия животно усещам някаква неспособност много ми е трудно да обясня. Докато когато съм до някой човек аз искам да го убия по най-жесток начин. Вие като видите непознат човек не изпитвате абсолютно нищо... нито го обичате нито го уважавате и така нататък. Докато аз като видя непознат човек първото нещо което изпитвам е омраза! Аз бих го пребил най-жестоко без причина въпреки че е непознат, сметни какво бих направил с човек като теб които ми дава причина да го мразя? Аз ти казвам само че ако ми го беше казал/а това пред мен бих те убил безмилостно. Мразя повече хората отколкото животните! Даже вие хората мачкате животните... не мислите за тях! Заради начина ви на живот те нямат къде да живеят...