потънала във тъмнина
в стая с приглушена светлина
останала по черно бельо
сама в голямото легло
обгърната от сенки
докосващи ме джентли
сломена
ранена
но опиянена
отпивам още глътка утешение
забравям тежкото ми унижение
сълзите спират да кървят
минутите неспирно си вървят
намятам се
подавам се навън
настръхвам във смразяващия сън
танцува нощното сияние
преплита се със моето страдание
прибирам се, трепереща от студ
потапям се в завивките със нишки от барут
затварям очи, в очакване на кошмара
с надежда да не се появи в утринната омара
на този фон
песента не е лично творчество ;д
Последно редактирано от galaxy29 : 12-03-2014 на 22:07