Не е точно дразнене, но като оставя разни врати и лампи вкъщи отворени (пуснати) ми прави впечатление ;д това си й е навик или пък като губи разни неща, щото е малко отнесена, но после като чистим си намираме всичко...
Дразня се като играем на плей стейшъна и тя винаги ДЪВЧЕ шибаните АНАЛОЗИ като е умряла и ме чака да свърша роу-а.. си ги яде и ги хапе и ги лигави.. ;ддд ДЕЙБА т'ва са ми джойстиците не... *кхъ кхъ*...
И много се дразня като ми каже "бамби" или нещо друго лигаво и тъпо за 15 годишни именце, направо ми бърка в нервите... Но в нашата връзка, аз съм по-големият дразнител, така че въобще не се захващам да се карам с нея за такива битовизми и дребни простотии... Всъщност и тя е така, всички проблеми са някак.. "преодолими" каквото и да стане, даже няма онези "Сериозни разговори" Просто си говорим и си споделяме и дори и да се "скараме" минава.. ;д
Няма го онова чувство за съперничество, ние сме отбор и знаем, че трябва да играем като такъв... А нещото, което може да съсипе отбора е неразбирателството, за т'ва винаги играем комбина и се подкрепяме...