Безкрайно ни е хармонична връзката, бих казала. Не се караме, имали сме кажи-речи един по-сериозен разговор. Стреми се да изглажда нещата в зародиш, съобразява се изключително много с мен, дразни го, когато се вкисна без видима за него причина или си го изкарам на него, когато не разбирам нещо във връзка с ученето. Винаги се чувствам виновна след това, понеже е такова съкровище.
Примерно, нещо, което убийство ме нервира в хората е да не си вдигат скапаните телефони и да не отговарят на съобщения. При него това го няма - звук на телефона почти никога няма, а вдига/отговаря веднага. Най-късният отговор е бил след час, мисля. Това много го ценя в него, ама няма да дълбая в тая насока, че темата ще стане много дълга.

Същото в обратна посока - много малко нещица, има които ме дразнят. Примерно, когато не иска да опита нещо за ядене. Лелеееей, наистина се дразня.
Не ми е приятно, но по-скоро в смисъла на притесняване, когато премисля нещо дълго. Има я тая склонност, но се старае да не го прави и да споделя нещата с мен още в началото.