Малко размисли и страсти, относно 8-и

[KumchoValcho]

вижте сега, нямам нищо против забавлението. Всъщност, аз много обичам да се забавлявам - забавлявал се на работа, в университета, забавлявам се докато уча и докато тренирам. Проблемът е, че българинът не знае как да се забавлява. И то се вижда като тенденция в младите ми връстници. Сценария е следния:
Мама и тате се обаждат от дълбоката провинция на дитйето у Софията и го питат къде, маме, ще ходиш на празДника. Дитйету вече има планове да бъде на БАНСКО. Правят се резервации, планове, хвърлят се пари и след това се пие и се ебе 3 дни и 3 нощи. И това е. После пак се връща тук в общежитието, чакат го невзети изпити, бездейства по цял ден, мизерства, чуди се на кое кафе да се паркира .. общо взето едноклетъчния начин живот продължава, без цел, без визия, без труд. Живеене от ден за ден. На фона на това, смятате ли го за адекватно 3 дни да се празнува, че са ни приели на късмет в тези унита в България?