Имах много подобна случка когато бях 5-ти клас. След нея развих говорен дефект - заекване. Седях около 6-7 месеца "затворен" в нас и в себе си. Където и да излезех (до магазина примерно) все ми се струваше, че ме гледат лошо и ми се присмиват. В 6-ти клас се преместих в друго училище - за да изкарам по-добри оценки в дипломата. Там видях, че целта на хората не е да ти правят гадно. Поне не на всички. След 7-ми клас си влезнах където исках, запознах се с доста хора, направих доста приятелства. Започнах да излизам, запознах се с още хора, извън училище. Малко по малко самочувствието започна да се възвръща и нещата да си идват по места. Сега си излизам свободно навсякъде, по всяко време, без притеснения кой как гледа и какво има да казва. Предполагам хората от средното ми образование изиграха огромна роля в освобождаването ми от този проблем, дори и без те да го знаят, защото не съм споделял проблема с никой. Такъв човек съм - не искам хората да знаят проблемите ми. Остана ми говорния дефект, който ме притеснява, но изглежда го прикривам добре, защото виждам признаци, че даже и хората с които съм всеки ден не знаят, че заеквам.
Моя съвет е да намериш 1-2-ма човека с които се чувстваш сигурен и да започнете да излизате (и не излизайте само в квартала), запознай се с възможно повече хора. В началото е най-трудно. После ще започнеш да се срещаш с приятели на приятели и т.н. и малко по малко ще заместиш страха с приятни изживявания. Вярвай в себе си, страха е в главата ти! Надявам се съм бил полезен, ако има нещо пиши.