Духът на Коледа

[102]

До Коледа остават ен на брой дни. Стъмва се по-рано. Няма вече плаж-бира-бира-плаж. Дъждовете зачестяват. Човекът прекарва повече време вкъщи. Залежава се. Обземат го странни мисли. Мисли, като мислите за отминали гаджета/връзки/любови. Налягат го спомени. Моментите, в които ти е било достатъчно само да видиш засмяното и личице. Моментите, в които студът е сковал телата ви, но мисълта ви е по-гореща и от 40 градусов юлски следобед. Но да се върнем на мислите за да го наречем Духът на отминалите Снежанки. Почти всеки с по-дългогодишен опит в любовта би трябвало да има подобни истории. Зимните моменти, в които не можеш да се насладиш на тялото на отсрещния навън. Не можеш да го видиш разголен. Не ти е секси (за някои сбъркани люде може би). Всъщност секси е отвратителна дума, но да продължаваме напред. Моменти, в които здраво пристегнатото в боди, поло, два пуловера и палто от четири витошки баби меци ти действа по-възбуждащо от най-голото тяло. Нещо се отнесох. Говоря за романтика. Романтиката на зимата. Зачервените от снега бузки и носле. Смешните шапки. Не дай си Боже пропускащите обувки.... Разходката в първия за сезона сняг. Стъпките, каращи те да се чудиш, как когато ти си в седем сутринта там, стъпките са толкова много и разнообразни. Говоря за мили моменти за които се сещате сега с усмивка. Говоря за бивши гаджета (ужасна дума). Говоря за това дали си спомняте отминалите връзки. Романтиката. Сега не сте с тези хора, но дали те са ви дали незабравими мигове или пък искате да ги забравите...? Всъщност без последното, нека има позитивизъм. Темата е от скука, но да речем че е за леко романтични премеждия, чувства и желания. За бившите, които са ви дали нещо. И е само за бивши. Хората, които са във връзка са нежелани. Тапанари! И да е по-зимно, ей, снежанки и снежанковци.

[tireheb]

а нз
във варна няма сняг, респективно няма разходки в първия сняг
само гадна киша

[prosto_chovek]

Че какво пречи да има бири?

[marilyn]

Тия, които сега сме обвързани, преди не сме ли имали гаджета? Макар и нежелана, ще напиша и аз нещо. Разбирам за какво говориш... защото и аз се досетих за някакви отминали снежни снежанчовци. Сега си спомних, защото бях провокирана от темата. Иначе не ги пазя близо до сърцето си тия спомени... изобщо не ми трябват. И дори преди да срещна сегашната любов, пак не ми трябваха и ги бях захвърлила. Така е по-добре.

[Dagichka]

нямаш право да пишеш толкоз хубаво
аз нямам зимни бивши (как звучи тва :д) тъй че не мога да коментирам

[Colouring]

Миналата година зимата имах прекрасен месец и нещо. Целият декември и малко от януари, сега като си спомня. Тогава бях втора смяна (ех, ученическите ми години свършиха) и се чудех от време на време как да се измъкна по-рано от някой час, но независимо дали успявах или не, то навън винаги вече беше тъмно. И с ученическата чанта се запътвах към паметника на центъра, където го чаках да се зададе от спирката. Най-големият ни удар за сезона беше, че намерихме машина за кафе и чай, където чаят беше 20ст и на вечер обръщахме по няколко. Седим си ние на пейката до машината, пием чайчета, около нас снежинки и хора. Приказка си беше! А най-готино беше, че в 50% от случаите като пуснехме 20ст. хем не ни ги "гълташе" и ги връщаше обратно, хем ни пускаше топло чайче. ЕХ!
И е изключително романтично да се разхождаш в такова време под ръка с някой. Да виждате как вече, макар и да не е късно, всеки гледа да се прибере, да оставате сами по уличките, да предпочитате да стоите навън заедно и да се топлите с целувки и прегръдки по пейките, вместо да сте у вас пред камината, но сами, например.
И ей такива работи.
И след това да си прекараш празниците с любимите хора. Да ти е уютно сред тях, независимо от обстановката.

[leadyflame]

Пуу, таз зима дано се сгрея с нещо чувствено, че тока поскъпва....

[pandabear]

Студените месеци винаги са ми били по-романтични и приятни от топлите. Може би защото винаги съм ги споделяла с някого. Преди няколко години изкарах цяла зимна/коледна ваканция при една отминала любов в Родопите. Мускулна треска на скулите хванах :Д толкова не се бях усмихвала никога. Спускане с шейна, въргаляне в снега, хапване на топло шкембе и питки, правене на снежни човеци и ангели. И огромните суичъри, и грейки, които ме караше да обличам, за да не настина. Целехме грозните табелки със снежни топки и го карах да се снимаме пред всяка добре украсена витрина с лампичи, въпреки че не обичаше. Украсихме елхата в стаята му и моята половина стана по-хубава. Постоянно му го натяквах, а той все гледаше с онзи пренебрежителен поглед. И нацупената му муцуна, когато го биех на скрабъл, докато навън се изсипваше снежна буря. Правеше прекрасен горещ шоколад. Само това можеше да „готви“ и беше горд със себе си като му казвах, че е много вкусен. Учих го да прави коледни курабийки, но му се получаваха доста грозни и се възмущаваше сладко.
Е, и зимите в София си ги бива ((((: Особено зимните вечери. Не че се оплаквам от обедите в леглото му с приятен филм, домашно приготвена пица и сокче. Никак даже. Но вечерна снежна разходка по „Евлоги Георгиев“ с любимия човек също е нещо прекрасно. В нощните лампи се виждаше колко огромни снежинки валят. Всичко беше побеляло, чисто, красиво. Усещах студа по лицето ми, усещах мократа ми шапка, мократа ми коса, усещах мокрите ми краченца, усещах студената му ръка в моята студена ръка, и Всичко това ме усмихваше, и стопляше сърчицето ми. Хм...и ледените участъци в Южния, Борисовта (и не само), всяко мое подхлъзване на тях, и усмивките след това. Звукът от счупена чаша. Коледните песни, симпатичната елхичка. Йори, Руфъс, Милка, Дядо Коледа. Гледката от новогодишната заря докато ме е гушнал. Мирис и вкус на шоколадова панда, на вино, на любов

[galaxy29]

увлекателно пишеш, но съм разочарована от края
ще е хубаво и обвързаните да споделят моменти, както и необвързаните копнежите си и си позволявам да ги подканя да пишат
имала съм приказни моменти с бивши и си ги пазя в кутията за спомени, но в момента не ми е носталгично и не ми се разказва за тях, някой друг път може би
в момента жадувам
и наистина... ГАДНЯРИ, гадняри сте тези, които си имате притиснато тяло до себе си ;/

[galaxy29]

жадувам за поглед пълен с желание и изпепеляващи докосвания като тези

не знам дали филмът е хубав, просто попаднах на сцените, които ме грабнаха
пък и са снежни

[BlauMeise]

Определено с края на лятото, с първите студени дни прекарани вкъщи ме налягат мисли за прекарване на вълшебна Коледа. Също идват спомените от прекараните такива: шал, шапка, ботуши, елха, коледни играчки, сняг, коледен ботуш с лакомства, мама, кака, тати (не е сред живите за съжаление ;(... ект.) За бивши не мисля, нямам добри спомени и изживявания, но мечтая за прекрасна Коледа със сегашната ми любов. Галакси казва, че сме гадняри тези, които имаме притиснато тяло до себе си... Съгласна съм с тебе Галакси. Така е, гадняри сме, умишлено сме щастливи, доволни и превъзбудени от този факт. Гадняри сме и такива ще бъдем. Ако сега не, може тази Коледа и ти да бъдеш гаднярка. Както и да е! Пожелавам ти го в крайна сметка. Наистина се отнесох, мога и още, ще оставя за следващия път обаче. Хадиии... до Коледа има 3 месеца, слизам на земята!

[galaxy29]

Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.




малко ми е носталгично

[tori]

Ей, че хубава темичка. Имам няколко Коледи зад гърба с бившия и тая ще ми бъде първата самотна от много време. Много-много, абе май три Коледи, тая ще е четвъртата. Вероятно ще се правя, че празнувам заради нашите, ще им купя подаръци, както и на приятелите си, иначе ще ми бъде кафяно и ще си мисля колко ми е студено, как не искам да си подам носа навън и как мразя снега. Особено жълтия.
Темата ме провокира да се замисля за първата ни Коледа заедно. Украсявахме разни елхи в нас, в тях, даже и баба ми ни беше събрала май един ден за тяхната. Още от сутринта той се свиваше в хиляда дрехи, нахлупваше де що шапки, шалове и ръкавици намери и се появяваше в нас. Обикновено пиехме чай, топло мляко или горещ шоколад ако на някого му се слизаше до магазина. После редяхме пъзели, гледахме филми/сериали, кибичехме в леглото и слушахме музика. Тук-таме, ако студа не стегнеше много, ходехме у баба или излизахме на разходка/кафе с аверчета. На Бъдни вечер обикаляхме за подаръци и готвихме меееега руската салата май. Нататък няма да разправям по отделно за всяка година, че нямам спомени вече. Ама обикновено първия път като завалеше сняг, той минаваше за шоколад или нещо сладко и идеше в нас, където пиехме Старопланински чай с ром и набивахме топли сандвичи. Най-много се радвах като затрупа хубаво и излезем екипирани по скиорската, за да се целим. Ей, колко съм го псувала тоя човек... Бутне ме в най-голямата преспа, напълни ми врата със студено и то смееееешно, смешно...
Много е възможно да ми липсва точно на Нова година, в 12 вечерта, защото той беше първия, на когото звънях да честитя. Другите минават и с по едно съобщение в скайп/фейсбоклук. Той по това време винаги си беше на село, с аверчетата от там и баба. Ама ума му все беше в Руситу.
Няма да забравя миналата зима как с още една двойка от тогавашната компания, ме изнудиха да изляза в парка на фото сафари в минус двеста градуса. Верно, нали, хубави снимки се получиха ама после аз си сърбах настинката и дори поничките с шоколад не успяха да ме умилостивят. После се прибрахме, пернах топлите домашни дрехи и заспах, сгушена в него. И после - пак чайче с ром.

Завиждам нескрито и неблагородно на обвързаните - аз тая Коледа ще съм по-мрънкаща от обикновено, щото няма да има кой да ме стопли. И все пак, не е като да ми дреме особено. Спомените са си спомени, но Сега-то е важно и ще гледам да се успокоявам с това. Пък ако някой си ме вземе и няма против да ми топли премръзналото Всичко, още по-хубаво.

И, между другото, страшно много се харесвам със снежинки в косата.

[tireheb]

да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5

[pandabear]

^ изби ме на лека агресия като ти прочетох писаниците. ако беше пред мен, щях да те наритам и да ти взема готините очила даже. как така няма нищо, бе?!?! има от всичко по много само трябва да си го вземеш ^_^

[galaxy29]

помня, че беше наваляло сняг имаше страшна киша на едно място, той ме взе на ръце и ме пренесе на по-сухото :д
и си спомням, че ми рисуваше сърце с инициалите ни в него от вътрешната стр на ръката ми, близо до сгъвката с различни цветни маркери и аз си ходех така навсякъде и гледах да не го изтрия, докато се къпя и ми беше подарил за коледа герданче и гривничка и не ги свалях :д
а на първата ни нова год (имахме две :д) аз излизах от банята и тъкмо бяха започнали фойерверките, той на терасата и отидох и се сгуших в него по хавлия, после ме вдигна до стената и ме изчука хахахах, така отпразнувахме, със секс преди и след 12
бях негова и не исках да бъда ничия друга и това ме радваше и той така май ддзн ;д

[NomNomNom]

Миналото си е минало, не ми липсва. И всеки ден е по-мъдър от предишния, та въпреки да си спомням с умиление моменти в сегашните ми отношения, те нямат място в текущия момент.

[Vodnokonche]

Всичките си големи любовни трепети съм преживяла през зимните месеци. Явно ми е по-уютно тогава и по-лесно си отварям сърцето. Никога няма да забравя как на една Нова година, тъкмо бяха започнали да се случват нещата между нас, но нямаше как да прекараме празника заедно, беше ми много тъпо. Постоянно си проверявах телефона дали ми е писал и първият смс с пожелание, който получих, беше от него ) Даже още си го пазя, много приятен спомен ми е, нищо, че не продължи дълго връзката ни.

[Niakoitam]

^ изби ме на лека агресия като ти прочетох писаниците. ако беше пред мен, щях да те наритам и да ти взема готините очила даже. как така няма нищо, бе?!?! има от всичко по много само трябва да си го вземеш ^_^

Има грънци. В повечето случай всяко нещо си има начало и край. Ако изобщо има начало де...
Важното е човек просто да се отдаде на момента ако и докато има такъв,а после спомените топлят до време и/или само отвреме навреме,а често и от тях боли.Иначе реално всеки се е запътил към едно и също място.Към смъртта си.Съжалявам,че може и да не прозвуча много позитивно.
А аз вероятно и на тази Коледа и Нова година ще съм си без човек до себе си.За сефте ще ми е като че ли...Поне може да понатрупам някой и друг нов красив спомен както напоследък през годините на тези празници.

[an7raks]

и изведнъж някак ти е през кура

От цялото мнение, с това съм съгласен...

[baby_baby]

Миналата година зимата имах гадже но километрите ни са много и се разделихме и сега като стана пак зима и започвам да мисля за него

[Ivaaaaa]

да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5

чиеееек... ((( :

по природа съм непоправима романтичка. живея в миналото, сантиментална съм, изпитвам хронична носталгия. не мога да се отърся от спомените. когато летвата е вдигната прекалено високо, всеки друг, който ти предлага по-малко /макар понякога това малко да е много/ ти се вижда безсмислено. хабене на енергия, усилия, нерви и най-вече време. време, което би могъл да прекараш с него. точния човек. и какво става, когато точният човек е на хиляди километри..? ъх. спомени. прекрасни спомени, за които си готов да жертваш принципите си, дори достойнството само, за да можеш отново да им се насладиш. когато видя тези очи, се чувствам жива /колкото и банално да звучи/. пулсът ми се ускорява за части от секундата, получавам есктрасистоли :Д, става ми топло. не, става ми горещо. начинът, по който говори и произнася някои думи... дори да ми чете от учебник по ядрена физика, няма значение казаното, просто да слушам гласа му. начинът, по който си облизва устните /навик/. всяко движение, жест, звук, който издава са специални, различни. несъзнателно сравнявам другите с него и разликата е прекалено осезаема.
е, поне тази коледа се очертава да е хубава (((((( :

[one]

никога няма да забравя мига, в който го видях за пръв път.. о, боже!
след бъднивечерска караница с нашите. аз ядосана, фучаща, загубила надежда.. го срещнах, не можех да повярвам какво се случва, не отделях поглед от него, всяко сетиво беше настроено на негова честотa, забравих за всичко случващо се, сърцето ми туптеше до пръсване, никога не бях поглеждала в нечии очи, виждайки себе си.. никога няма да успея да намеря думи. нирвана, братче!
минаха години, а всеки път съм напът да получа инфаркт.

[pandabear]

Има грънци. В повечето случай всяко нещо си има начало и край. Ако изобщо има начало де...
Важното е човек просто да се отдаде на момента ако и докато има такъв,а после спомените топлят до време и/или само отвреме навреме,а често и от тях боли.Иначе реално всеки се е запътил към едно и също място.Към смъртта си.Съжалявам,че може и да не прозвуча много позитивно.

най-доброто нещо, което можех да прочета след ужасно събуждане и отвратитения махмурлук, мерси. аз пък ще кажа, че е както си го направиш. могат да те топлят спомените, могат и да ти разкажат играта. че всичко си има начало и край съм съгласна, но отново малко или много си зависи от самите, нас колко дълъг ще е периодът между тях. иначе аз лично към всичко друго съм се запътила, но не и към смъртта си. wtf?! защо толкова мрачни мисли има в твоята главица? мисля, че ще е много егоистично да лиша света от присъствието си. пък мама и тате са се постарали доста все пак ^_^

хубаво слънчице грее навън, мисля че ме подканва да тръгвам вече към моргата за животни.
чао-чао :}

[Niakoitam]

най-доброто нещо, което можех да прочета след ужасно събуждане и отвратитения махмурлук, мерси. аз пък ще кажа, че е както си го направиш. могат да те топлят спомените, могат и да ти разкажат играта. че всичко си има начало и край съм съгласна, но отново малко или много си зависи от самите, нас колко дълъг ще е периодът между тях. иначе аз лично към всичко друго съм се запътила, но не и към смъртта си. wtf?! защо толкова мрачни мисли има в твоята главица? мисля, че ще е много егоистично да лиша света от присъствието си. пък мама и тате са се постарали доста все пак ^_^

хубаво слънчице грее навън, мисля че ме подканва да тръгвам вече към моргата за животни.
чао-чао :}

Пак заповядай. Както казва Шишо Бакшишо: "Живота е радост и тъга."
Иначе да,спомените си зависят от времето,когато са изживяни и положението,в което се намираш.Моето лично не е от най-розовите,макар може би евентуално и много хора да си мислят,че си ми е супер.И все пак, спомените си остават спомени.Хубави,лоши... остават назад във времето.И да искаш не можеш да се върнеш в тях.А хората се променят,чувствата се променят,всичко се променя.В един момент може да си супер необходим,а в следващият излишен,в един момент може да си с едни хора,а след това без значение какво искаш или не пътищата ви внезапно да се разделят.А началото и края си зависят по-скоро от обстоятелствата,които ни заобикалят,а не само от нас.Така че доколкото зависи от нас,ако нещата са тръгнали да се прецакват единствено агонията може да се удължи в повече.
Ами чак да не повярваш,но всъщност и ти си се запътила към смъртта,както и аз,както и всяко едно друго живо същество на тази планета.Просто е въпрос на време,а брояча на живота,така да го наречем,отмерва всяка останала ни секунда бавно и безмилостно без значение дали точният момент за това е утре или след около 70 години примерно.
Например дядо ми по майчина линия никога и думичка не проронваше за смъртта.Живееше едвали не създавайки впечатлението,че е един от малкото безсмъртни хора на тази планета.И дума не даваше да се каже за смърт наследства и т.н.В крайна сметка Бог да го прости даже и не почина от старост.Почина от една гадна и коварна болест.Рак на дебелото черво, след като му го отрязаха цялото и се помъчи един известен период от време.А след това...всичко стана за едно денонощие.Аз лично,когато дойде моят час не искам да се мъча като него макар,че за съжаление понякога гените си казват думата.Не искам да се мъча и като баба ми по майчина линия,чиято основно обявена причина за смъртта беше запушване на черният дроб.И след един тон мъчения и нейният край дойде на сравнително малка възраст.Колкото и егоистично да звучи искам когато дойде моят час днес да ме има,а утре просто да ме няма.А иначе според природните закони по-вероятно е твоите мама и тате да те лишат от присъствието си преди да си го направила ти без значение на кой какво му се ще,макар,че и това не е чак толкова сигурно нещо като самата смърт.Много родители са останали и остават без децата си поради различни причини,които определено не са свързани с остаряването им.
Някак не ми се щеше точно тук да ти отговарям,защото темата на 102 носи доста по позитивно заглавие и може малко да му я попрецакам,но както казах по-горе все пак живота е радост и тъга.