ЛИС: Мотивът за носталгията по миналото в Скрити вопли

**ivenciii** · 01-31-2009, 09:27

Някой ако може нека да ми помогне

Трябва ми ЛИС "Мотивът за носталгията по миналото във "Скрити вопли" и "Помниш ли..Помниш ли " на Д.Дебелянов. Помощ

*Липсва описателно заглавие!
Точка 7 от Правила на форума.
Редакция на MakeMeLaugh

**Tedi4ka** · 01-31-2009, 10:01

СКРИТИ ВОПЛИ”- ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

ТЕМА НА ТВОРБАТА:
Носталгията по родовия свят – емоционална основа на търсещия себе си човек.

УВОД:
Творбата на Димчо Дебелянов „Скрити Вопли” е една от най-вълнуващите елегии в българската литература.Произведението е стон по изгубеното щастие,примирение към необратимостта на живота, изпълнен с тъга и разочарования.В стихотворението спомен и реалност влизат в драматично-неразрешим конфликт, от който се ражда неутешимият копнеж по родното.

ТЕЗА:
„Скрити вопли” представлява дълбоко емоционален лирически разказ за въображаемо завръщане в родния дом, където щастието е било реално и истинско.Творбата звучи като изповед на лирическия герой, изпълнен с копнеж по родното.Само мечтата-спомен може да разсее болката на говорителя.Но тя е кратка, илюзорна, защото героят е обречен на незавръщане.Това поражда мотивът за носталгията по родното и определя елегичния тон на творбата.

ЗАГЛАВИЕТО:
Творбата е озаглавена така („Скрити вопли”) заради възклицанието в поантата.Красивият блян рязко и жестоко е прекъснат.Лирическият герой осъзнава , че завинаги ще остане „печален странник”, който само понякога ще се унася в сладкия спомен за топлината на родния дом.За да сподели копнежа по пристан, той търси събеседник, който да бъде съпричастен към спотаената драма.Затова естествено и неусетно се налагат глаголните форми във 2л.,ед. Число.Но виденията на спомена не визират конкретно лице, което означава, че вопълът има обобщено звучене.Заглавието разкрива вътршната форма на изказ-ламентацията(„вопли”),тър� �ене на утеха в друг,по-силен(майката,която е символ на живота).

ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ:
Стихотворенията „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли...” винаги са вървели заедно в различните издания на Дебеляновата лирика.”Скрити вопли” излиза през 1912 година в периодичния печат и е било напечатано от самия Дебелянов.
Според спомените на Дебеляновите близки последното завръщане на поета в родния му дом в Копривщица е станало през август 1912 година- в месеца, когато стихотворението е било публикувано.Няколко месеца по-късно започва Балканската война и Дебелянов постъпва в казармата.Когато по-късно загива, стихотворението се възприема като прозрение.

ГЛАВЕН ГЕРОЙ:
Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми
става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по
спокойствието и хармонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.Ти-формата е неперсонална форма на изказ.”Ти” е по-скоро опит за разговор със себе си, но е и безлична, обобщителна употреба.Майката е спомената в стихотворението по-скоро като видение, мечта, но не и като реален събеседник.Героят се оплаква сам на себе си, което означава, че вопълът му е безутешен.

ХРОНОТОП:
В творбата е разкрита атмосферата на родния дом.Той е представен с възможно най-светлите и емоционално наситени символи- „родния праг”, „стаята позната”, „старата икона”, „старата на прага”.Въвеждащият пейзаж се възприема като метафора на човешката душа- измъчена, разочарована, изгубила истинските устои на живота.Епитетите: „тихи”, „плахи”, „безутешни”, „скръбни”, „нещастни”, „черна” разкриват носталгията по света на роднотои същевременно неговата красота.Конкретните предмети, образи, детайли(„безсилно рамо”, „усмивка блага”) изпълват пространството на родното и го сакрализират.
Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово- всичко е приглушено.Олицетвореният образ на нощта подготвя читателя за възприемането на майката, очакваща своя син, „печален странник” , и нейната всеопрощаваща прегръдка.
Многократно се повтаря епитетът „тих”, „тиха”.Синонимното гнездо на тишината разкрива болката на лирическия герой, предизвикана от мечтата за завръщане с времето.(„тихи пазви”, „тиха нощ”, „с плахи стъпки”, „да шъпнеш тихи думи в тишината”)

ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
Жанрът на творбата е елегия(стихотворение с подчертано печален тон). Елегията е поезия на несбъднатите и невъзможните да се сбъднат мечти.

КОМПОЗИЦИЯ:
Форма „рондо” – повтарящи се мотиви на определени места в текста (началото на 1, 2 строфа и в края на творбата).
Антитеза – светъл/тъмен; светъл е топлият свят на миналото; тъмно е безутешното нстояще.
Краят на текста отрича светлия мотив и така внушава осъзнаването, че завръщането в миналото е невъзможно.

ЛИРИЧЕСКИ МОТИВИ:
В творбата са внушени мотивите за ,ечтата-илюзия, за завръщането, за раздялата, за изчерпания живот. Мотивите са обобщени житейски ситуации.