Здравейте. Реших и аз да споделя това,което ме гризе от вътре. Харесвам едно момче. Не съм сигурна дали е взаимно, защото е "курвичката" на града. Занимава се с всяка втора. Не знам, може би този път е сериозен. Или аз съм заблудена... Та.. Когато се запознах с него си казах, че никога, ама никога няма да си харесам такъв тип момче. Е, не стана точно така.. След всяка негова прегръдка, след всяка негова мила дума, когато ме погледне с уникалните му очички, или пък когато ми направи комплимент се разтапям. От една страна ме отвращава, а от друга ме кара да се чувствам на седмото небе. Всеки ден ми прави някакви подкани. Кара ме да го целуна или той тръгва, но аз му се дърпам. Искам да го направя, но ме е страх да не се изложа. Целувала съм се с двама- трима, а той с да кажем, целия град. Единственото ми оправдание е това, че не искам да го целувам, защото се е целувал с всяка втора. Но не е така. Просто ме е страх да не се изложа. Наясно съм, че мога да съм поредната му играчка,но защо да не пробвам..
Някой изпадал ли е в такава ситуация? Да го целуна ли? Объркана съм много...