Здравейте, мисля , че от заглавието се подразбира проблема ми. Аз съм момиче на 14 години и никога не съм имала нормална приятелка като всички останали. Имам само една единствена с която се запознахме по интернет и се виждаме 1 път в годината , защото живее чак в Чехия. Всичко започна когато тръгнах на училище т.е. в 1 клас. Всички в училище ме отбягваха, изолираха въпреки опитите ми да се сприятелим и когато станах 5 клас започнаха съответно и да ме обиждат и тормозят без никаква причина и така до 7 клас ... Родителите ми не искаха да ме преместят , защото смятаха , че съм се скарала с някого и до месец всичко ще се оправи ... През ваканциите и почивните дни докато всички остали излизат аз стоя вкъщи уча, чета нещо или гледам някой филм колкото да не плача и да се депресирам. Тази година смених училището и мислех , че всичко ще се оправи , но родителите ми ме прецакаха и ме записаха не там , където бях приета ами в частно училище. Тук сме 10 ученици в клас(1 паралелка) и единствено аз съм нова останалите са си останали от основното частно до 7 клас - 7 момчета и 2 момичета, които са си ндп от одавна и се стараят да ме изолират. В началото се опитах да говоря с тях , но те не пожелаха да се сприятелим . Момчетата пък са геймъри всичките непрекъснато си играят на фифа на телефоните и не се интересуват от мен. Нямам 1 единствена приятелка с която да мога да изляза , да споделям както всички останали .. Майка ми не я интересува особено баща ми ми казва че не мога само да стоя и да уча и ме кара да излизам , но не мога да отида в някое кафе или мол да седя сама гледайки компании хора около мен които ме зяпат... Не мога да намеря решение на проблема и постояннно плача.Представям си колко банално ви звучи това , но просто няма човек на кого да кажа какво мисля и чувствам и все пак извинявайте много , че ви занимавам с простотиите ми. Споделям историята си , за да намеря отговори , които биха могли да ми помогнат. Благодаря за отделеното време!