Цитирай Първоначално написано от dechko7 Виж мнението
Когато усещат страх или притеснение, се мотивират повече да са нападателни и търсещи. Така си мисля аз.
И на мен така ми е направило впечатление.
Пък ме е страх при твърд отказ и отхвърляне да не провокирам агресия.

Вежливостта при мен, придружена с отказа за задоволяване на потребностите ( емоционални ) - например, държа се учтиво с човек, но не проявявам по-нататъшен интерес мисля, че изнервя хората и те рязко могат , без угризения, да насочат гнева си към мен.

Пък ако рязко кажа не, ме е страх да не провокирам рязка агресивна реакция.

Хм, мисля, че това да се преструваш на уплашен/а ще свърши работа. Така, когато някой те стресне неволно с такова поведение, и ти покажеш страх, може да си помисли - ех аз такова чудовище ли съм, че плаша хората.

Иначе, мерилин - не е било лесно и твоето, и се надявам да са понамаляли изпълненията в последно време.


Та, засега единственото решение го виждам , да избягвам всякакъв тип комуникация в отворена и несигурна среда. Честно, не е било нарочно, познавам жени, които са постоянно отворени към всякакъв тип мъжко внимание, и в самото ми поведение няма нотки на флирт по default, но имам от време на време такива пропуски. И ми провокират панически страх, понякога не смея да си вляза в блока, защото е тъмно.
И се чувствам виновна, че тези мъже ме търсят. Пък сега се присещам всъщност, имах приятели-мъже, които проявиха с времето към мен интерес като жена, въпреки , че се държаха стриктно приятелски - всичките всъщност постоянно ми разказваха за други жени , с които искат да спят и аз им обяснявам за това колко обичам приятеля си, и как не мога да погледна друг , в останалото време си приказваме за нърдските ми/ни интереси - и отбивам всякакви леееки опити за флирт, тип изтъкване на разлики между половете, та понякога прибягвам и до гнусни лъжи тип - не мисля да си чистя краката цяла зима , или няма да се къпя този уикенд, защото няма да излизам.

И, когато някой го усетя, че залита, спирам да отговарям. И е ужасно, защото хем директно не мога да кажа - ти имаш сексуален интерес, не мога да отговоря, съжалявам - защото ще го засегна, или ще каже - че аз нямам, бъркаш се.
Пък като спра да отговарям, се започва - ама защо, как, звънят, пишат, и аз просто се покривам, защото не искам да поема отговорност. Щом не искам да общувам , не искам да общувам и това е. Въпреки, че съм безкрайно социално отзивчива и контактна, съм интроверт и никога няма да пиша на някого първа, ако не съм усетила, че сме загубили връзка + трябва да ми е близък, просто с други хора на емоционално ниво нямам основание да комуникирам.

Та в момента съм щастлива, защото нямам такъв тип приятели и съм станала една идея по-неотзивчива , само се страхувам да не изплуват тези от преди, защото някой чат-пат се присеща да пише и се покривам.

Пък, дали просто на всеки един от тези хора да не пиша най-накрая защо съм спряла да общувам с тях и да си изчистя отношенията?
Хм, ей това ще го обмисля.