Разбирам тоя от самолета - разбрал е, че си във връзка от разстояние, помислил е „Тая е лесна, ще спи с мен, щото нейния е далеч.“ и ти е дал номера си с надеждата да го намериш при по-голяма сушина. Щом си се представила с цялото си име, казала си откъде си и той знае добре как изглеждаш, като нищо да те открие във фейсбук. Колко България сме, че да не успее? Мен така са ме откривали след 30 секунди на сумрачно и име, а моментално си смених профилната, за да види само очи и вежда въпросния. И пак ме е открил някак. Писа ми, не отговорих, писа пак, пак не отговорих, не приех приятелството и спря. Радвам се, че нямам други подобни случки и всички обожатели до момента са се държали на ниво.
Бившия също е заплашвал с разни глупости докато бяхме заедно, правел е циркове и простотии, но още е жив и здрав, дори се заяжда като намери удобен момент. Както са казали нагоре, кучетата и лаенето там... Кво беше? :д
Ако толкова те е страх, представяй се с друго име когато непознати те заговарят, не казвай откъде си и какво работиш/учиш, не споделяй на колко години си, откъде идваш, къде отиваш и такива основни работи, по които могат да те намерят. Бъди и по-рязка когато някой ти набута телефонен номер и кажи, че не ти трябва, защото не смяташ да продължаваш да общуваш.

Освен това, имам странното чувство, че вземаш нещата твърде навътре. Човека от самолета е видял някой, който е хванал за канарче, което след това може да изчука. Едва ли е имал мисли да те гони, да те изнасилва и убива, да те рови в задния си двор и нам-ко. Тоя бившия като го блокираш отвсякъде (вероятно добре знаеш как), и той ще спре да те тормози. Едва ли след шест години знае къде живееш и те следи, че да може да ти посегне.

Извън темата леко: Аз като пътувам самичка по автобуси (влаковете са ми огромен страх), обикновено си заемам две седалки пичовски и си простирам раница/чанта/сак на другата и отварям списание + музика, за да си личи отдалече, че не съм отворена към разни хора, които си умират да заговарят непознати. До момента не ми се е случвало да са чак толкова пълни, че някой да ме помоли да си събера работите.