Една тема за незаслужената любов

[102]

Влизам във форума супер изнервен.. влизам за успокоение. Пишейки се поотпускам. И така, знам че заглавието е тъпо, но какво да се прави.. афектиран човек. Ще си излея всичко, или почти всичко, за това, което ми тежи и ме натоварва.. И така.. наложи ми се от немалко време.. хмм.. всъщност.. дядо ми е възрастен, но не възрастен 90-100, ами и аз не знам колко, но със сигурност по-млад от даденото. Отскоро състоянието му така да се каже.. се влоши.. като цяло има проблем с краката, но доскоро беше ок, можеше да движи, едно друго.. сега започнаха проблемите със ставането от кревата вечер.. за съответните клозетни нужди, хъхъ. Безброй пъти опикаваше чаршави. Няколко пъти закъснявайки да стане беше опикал и пода, но какво говоря, той и оня ден го беше опикал, не е спряло. Та, както и да е, не е за разправяне. Всъщност трябва да се вметне, че пада няколко пъти, не ми се иска да казвам, но никак и не прощава на алкохола. Разбирам, че това го отпуска и няма болка, но попарата се пада на мен да се сърба след това. Проблемът идва от това, че е много упорит. Упорито скапано старче. Сори, под афект съм. Скапаняк, който през живота ми не помня да ми е честитил рождения ден или да ми каже мила дума, а сега му бърша лайната. И ми наглее, сякаш съм му длъжен. Няма да драматизирам, ако кажа че младостта ми започва да се разбива, а дори не преувеличавам. Започвам да се затварям повече от обикновено. Инати се за памперси. Двайсе и първи век - тва е. Да му еба майката. Аз му ги слагам. Прави се на примадона и дори отпред не може да си ги задържи. Не ме разбирайте погрешно, аз нямам проблем да помагам и ако трябва всичко да свърша, но ситуацията не е чак толкова трагична, просто се прави на принцеса. И тук ме налягат някои въпроси, аз си имам апартамент, но сърце не ми дава да зарежа всичко.. не съм гадняр или страхливец. Но това положение, по-скоро липсата на желание за справяне със ситуацията ме изнервя изключително много, а по принцип съм много спокоен човек. Всъщност, може би когато се мине много далечната ми граница на търпимост полудявам от гняв. А всичко е толкова елементарно, за това не разбирам и се чудя, защо аджеба (супер тъпа дума) липсва желание всичко да е в поносимите граници. Разбирам и старческия инат. Някакво там пръдливо достойнство, но.. айде няма да казвам тежки думи. И така, може би.. не, направо искам.. МНЕНИЕ, а не съвети относно ситуацията. Едва ли некой ш измисли некви други варианти от двата, които аз съм изброил, или пък не съм...? Търпя, погубвам се и страдам.. или съм пълен боклук и зарязвам всичко. Мерси за вниманието.

[tori]

Ами мойто баби е същия инат относно някои неща - ти ставаш след нея, подаваш ръка, ходиш постоянно подире ѝ да помагаш, а тя те нарича сопол на базик. Ми, яка бабка е, обичам я и много-много ще ми липсва когато умре. Едва ли за друг (излъгах - и за дядо ще се покъсам) бих ревала така, както за нея. Обаче освен че е яка бабка, понякога е наистина досадно да опитваш някак да помогнеш, а насреща да ти се хилят мазно, опитвайки се да бъдат забавни. Айде, в последно време все повече приема помощ, но в началото като се пенсионира и залежа направо беше ужас - беше по-крива и от мен.
По-дразнещото обаче е, че бърза. Припира, нашата, щото сме обещали примерно, че днес ще правим нам-къф десерт и то, братче, голямото бързане „Ама кога?!“. А пък дядото го прави на две стотинки, направо милия е луднал покрай нея. На моменти капризите ѝ идват в повечко.

Мнение. Какво мнение обаче, при все че едно време те на нас са ни помагали с всичко?! Дълг е някакъв, а и е въпрос на човечност. Що за същество ще си ако оставиш някого от семейството си ей тъй и си хванеш багажчето, за да живееш сам? Егоизъм е, защото оставяш друг да се грижи за въпросния самичък.

[102]

на мен никой не ми е помагал, точно това казвам, че дори един рожден ден не ми е честитил

[102]

положението не е чак толкова тежко
той го прави такова
а що за същество е той след като ме погубва психически

[tori]

Добре, той не е, но все пак едно време и твоя осран задник е бил бърсан от някого.

а що за същество е той след като ме погубва психически

Недей ми тръгва с рогата, защото аз не съм ги вадила в предния пост.
Иначе разбирам, но от чисто човешка гледна точка би трябвало да тъпим тия работи. Отделно дето на много хора се налага да помагат. А някой пита ли майките на деца с увреждания, които не могат да се движат или нещо? Те не биват ли погубвани психически?

[per-dead]

Мнението ми е, че трябва да се проявиш малко като гадняр и "пълен боклук" и да зарежеш тая работа. Младостта не се връща. Кот правиш сега - туй то. По-нататък или няма да имаш или време или енергия. Не бива да си пропиляваш тези години. За старчески дом мислил ли си?

[102]

да, от майка ми
и нейният е ок да бъде бърсан от мен

[102]

препоръчаха ми старчески дом, но той е супер упорит
дума не може да става за това, аз тука ви обяснявам че за най-малкото се инати
нечувано е старчески дом

[102]

Недей ми тръгва с рогата, защото аз не съм ги вадила в предния пост.
Иначе разбирам, но от чисто човешка гледна точка би трябвало да тъпим тия работи. Отделно дето на много хора се налага да помагат. А някой пита ли майките на деца с увреждания, които не могат да се движат или нещо? Те не биват ли погубвани психически?

опитвам се да обясня че положението никак не е толкова страшно и трагично а той го превръща в такова и вече ми се върти в главата че щом сам си го прави такова да прави каквото иска

[per-dead]

препоръчаха ми старчески дом, но той е супер упорит
дума не може да става за това, аз тука ви обяснявам че за най-малкото се инати
нечувано е старчески дом

Добре, де, той какво иска? Да си седи у вас, да ти опикава апартамента, ти да чистиш и той в знак на благодарност да се инати за всяко нещо?

[102]

Добре, де, той какво иска? Да си седи у вас, да ти опикава апартамента, ти да чистиш и той в знак на благодарност да се инати за всяко нещо?

апартаментът е негов, аз си имам отделен, но не мога да ги оставя
но за другото е общо взето така

[per-dead]

апартаментът е негов, аз си имам отделен, но не мога да ГИ оставя
но за другото е общо взето така

Има още хора в апартамента?
Защо е само за теб тази задача?

[102]

живея с майка ми и дядо ми
имат нужда от мен
аз съм от 7 до 12 на работа
тя от 9 до 5
решил съм че на мен се падат тези задължения
/а и тя се панира много от него
когато беше паднал един от пътите беше като платно
да речем че не искам да я натоварвам

[102]

не ми се вижда редно майка ми да му гледа патката и да му бърше гъза

[Auriss]

Не мисля, че бих могъл да зарежа роднина в безпомощно състояние.
Ама пък от друга страна бих те разбрал ако си хванеш калпака.
Неприятно като цяло. Дано вземе да се поуспокои малко това твоето старче и да не утежнява допълнително ситуацията...

Съжалявам ;/

[NomNomNom]

Добре, той не е, но все пак едно време и твоя осран задник е бил бърсан от някого.


Недей ми тръгва с рогата, защото аз не съм ги вадила в предния пост.
Иначе разбирам, но от чисто човешка гледна точка би трябвало да тъпим тия работи. Отделно дето на много хора се налага да помагат. А някой пита ли майките на деца с увреждания, които не могат да се движат или нещо? Те не биват ли погубвани психически?

Тука не става въпрос за дете с увреждания , а за съзнателен индивид.
Детето с увреждания си е дете на майка си и баща си, които си го обичат и са му бърсали задника от малко.

Тук става въпрос за дядото, който както изглежда, не е взимал дейна роля в отглеждането или грижата.
И на всичкото отгоре се държи арогантно и се инати.

За мен и родителите, и всички роднини, трябва да си заслужат уважението и любовта , тя не се получава автоматично, защото някой те е родил. Съответно, ако беше се случило това при мен, щях да пратя директно в старчески дом или да наема жена да върши това.

Всъщност, в случая 102 предпазва майка си. Което е много доблестно.

[LadyDi]

Не мисля, че бих могъл да зарежа роднина в безпомощно състояние.
Ама пък от друга страна бих те разбрал ако си хванеш калпака.
Неприятно като цяло. Дано вземе да се поуспокои малко това твоето старче и да не утежнява допълнително ситуацията...

Съжалявам ;/

Мда, това е и моето мнение.
Ситуацията е такава, че няма какво да направиш - морално не можеш да си позволиш да си тръгнеш. Лошото е, че има хора, които откровено злоупотребяват с добрината и чувството за дълг в децата.
Съжалявам.

[Ivaaaaa]

о, съншайн ))) :
възхищавам ти се. не знам как търпиш честно казано.
според мен грешката ви е в това, че буквално му ходите по задника. човек се нагажда според обстоятелствата. позволили сте му да ви се качи на главата. сякаш държи да ви направи живота по-труден. бъдете малко по-твърди. това е моят съвет ( :

[caftina]

Първо евала 102 за всичко което правиш, въпреки напрежението и нервите. На всички мога да кажа, че е много лесно да кажеш вдигни си чуковете, но хич не е лесно да се направи. Който не се е сблъскал, не може да знае. А и трябва наистина да нямаш сърце, за да зарежеш майка си с това чудо и после и стареца.
Аз имах и баба и дядо на подобно положение. И двамата бяха със склероза,затова си мисля, че в този случай дядото първо трябва да бъде прегледан от лекар за да се види дали няма нещо по-сериозно като заболяване.
А за старческия дом .. има опция да му се обясни, че отива на някакъв вид санаториум за малко.. ала бала.. както се залъгват малките деца, но това при положение, че 102 реши да го праща на такова място. И опцията с наемане на човек да го гледа също не е за изхвърляне.
Успех.

[Azoria]

Опитай се да му обясниш всички тези неща на него. Разбирам те идеално, била съм в подобно положение, но тъй като аз реагирах бурно - ефект нямаше. Не и положителен.
Като цяло не мисля, че му е приятно някой друг да трябва да изпълнява елементарните грижи за него. Със сигурност,ако е бил горделив човек преди, сега преживява катаклизми в личен план и това се отразява на държанието му с околните и най-вече с тези,които се грижат за него (непрестанно напомняйки му, че не е това,което е бил до скоро). За никого не е лесно да стане инвалид, трябва да имаш желязно търпение когато се грижиш за такъв човек. Благодарност не очаквай да получиш (поради много причини, не е задължително да не е благодарен всъщност), а ако някога се случи - то ти си късметлия.
Все пак има вероятност да е просто един злобен човек, а болните хора стават още по-злобни. Ако случая е такъв не бих искала да изразявам нито мнение, нито да се опитвам да те съветвам нещо.