Влизам във форума супер изнервен.. влизам за успокоение. Пишейки се поотпускам. И така, знам че заглавието е тъпо, но какво да се прави.. афектиран човек. Ще си излея всичко, или почти всичко, за това, което ми тежи и ме натоварва.. И така.. наложи ми се от немалко време.. хмм.. всъщност.. дядо ми е възрастен, но не възрастен 90-100, ами и аз не знам колко, но със сигурност по-млад от даденото. Отскоро състоянието му така да се каже.. се влоши.. като цяло има проблем с краката, но доскоро беше ок, можеше да движи, едно друго.. сега започнаха проблемите със ставането от кревата вечер.. за съответните клозетни нужди, хъхъ. Безброй пъти опикаваше чаршави. Няколко пъти закъснявайки да стане беше опикал и пода, но какво говоря, той и оня ден го беше опикал, не е спряло. Та, както и да е, не е за разправяне. Всъщност трябва да се вметне, че пада няколко пъти, не ми се иска да казвам, но никак и не прощава на алкохола. Разбирам, че това го отпуска и няма болка, но попарата се пада на мен да се сърба след това. Проблемът идва от това, че е много упорит. Упорито скапано старче. Сори, под афект съм. Скапаняк, който през живота ми не помня да ми е честитил рождения ден или да ми каже мила дума, а сега му бърша лайната. И ми наглее, сякаш съм му длъжен. Няма да драматизирам, ако кажа че младостта ми започва да се разбива, а дори не преувеличавам. Започвам да се затварям повече от обикновено. Инати се за памперси. Двайсе и първи век - тва е. Да му еба майката. Аз му ги слагам. Прави се на примадона и дори отпред не може да си ги задържи. Не ме разбирайте погрешно, аз нямам проблем да помагам и ако трябва всичко да свърша, но ситуацията не е чак толкова трагична, просто се прави на принцеса. И тук ме налягат някои въпроси, аз си имам апартамент, но сърце не ми дава да зарежа всичко.. не съм гадняр или страхливец. Но това положение, по-скоро липсата на желание за справяне със ситуацията ме изнервя изключително много, а по принцип съм много спокоен човек. Всъщност, може би когато се мине много далечната ми граница на търпимост полудявам от гняв. А всичко е толкова елементарно, за това не разбирам и се чудя, защо аджеба (супер тъпа дума) липсва желание всичко да е в поносимите граници. Разбирам и старческия инат. Някакво там пръдливо достойнство, но.. айде няма да казвам тежки думи. И така, може би.. не, направо искам.. МНЕНИЕ, а не съвети относно ситуацията. Едва ли некой ш измисли некви други варианти от двата, които аз съм изброил, или пък не съм...? Търпя, погубвам се и страдам.. или съм пълен боклук и зарязвам всичко. Мерси за вниманието.