Ами мойто баби е същия инат относно някои неща - ти ставаш след нея, подаваш ръка, ходиш постоянно подире ѝ да помагаш, а тя те нарича сопол на базик. Ми, яка бабка е, обичам я и много-много ще ми липсва когато умре. Едва ли за друг (излъгах - и за дядо ще се покъсам) бих ревала така, както за нея. Обаче освен че е яка бабка, понякога е наистина досадно да опитваш някак да помогнеш, а насреща да ти се хилят мазно, опитвайки се да бъдат забавни. Айде, в последно време все повече приема помощ, но в началото като се пенсионира и залежа направо беше ужас - беше по-крива и от мен.
По-дразнещото обаче е, че бърза. Припира, нашата, щото сме обещали примерно, че днес ще правим нам-къф десерт и то, братче, голямото бързане „Ама кога?!“. А пък дядото го прави на две стотинки, направо милия е луднал покрай нея. На моменти капризите ѝ идват в повечко.

Мнение. Какво мнение обаче, при все че едно време те на нас са ни помагали с всичко?! Дълг е някакъв, а и е въпрос на човечност. Що за същество ще си ако оставиш някого от семейството си ей тъй и си хванеш багажчето, за да живееш сам? Егоизъм е, защото оставяш друг да се грижи за въпросния самичък.