А дали единствения начин да го избегнем е като не се стига до аборт? Възможно ли е една жена да абортира без да е съпътствана от угризения после и доколко в такъв момент можеш да прецениш какво ще изживееш след това? Иначе казано - не съм сигурна, че това, че тази процедура е травмираща за теб и за мен, я прави такава и за всички останали (също - ако действително не си ок с това, не би следвало да допускаш да се повтори, а това не е чак толкова рядко срещано). От друга страна - би трябвало майчинският инстинкт да е заложен у всяка жена, а оттам и угризенията при една прекъсната бременност.

Другото, което е под въпрос, е, че е спорно доколо едно 14-15-16 годишно девойче би могло да направи този избор съзнателно и самостоятелно. Ясно е, че взетото решение в повечето случаи е повлияно от страха и от родителите, които не е гаранция, че се замислят за последиците, които могат да се проявят на по-късен етап. Не знам доколко това е правилно.
Такива неща мега много ме тормозят, защото тези теми сякаш са табу, а са изключително важни и трябва задължително да бъдат засягани при възпитанието и израстването на едно дете.