Аз се чувствам, защото никой не ми е опоростил изпити, когато имах още 13 изпита да покривам, нито утре (буквално) някой ще ме пита дали съм с температура, че да защитавам казуси по право.

Из многото коментари срещанах едно изречение на Дрейд, което обикновено си казвам, когато гледам философски на нещата. Самият факт, че си жив и че си на тази земя може би не е за подценяване, дори ако си в дом.

Понеже (естествено) темата се завъртя и около болести, какво мислите за родителите, които оставят деца с увреждания по домовете?