.
Резултати от 1 до 25 от общо 595

Threaded View

  1. #11
    Супер фен Аватара на Naive
    Регистриран на
    Jul 2010
    Град
    София
    Мнения
    2 295
    Цитирай Първоначално написано от draid Виж мнението
    Да си ме чула да се оправдавам как бих гледал дете ? Да си чула да рева колко са скъпи памперсите ? Да си чула да казвам, че е по-добре да направи жена ми аборт защото финансовото ми положение е еди какво си ? Доколкото помня не съм писал подобни неща, ако на 20 се беше случило да очаквам дете, което надали щеше да стане, щях да кажа на приятелката си да го задържим и да го гледаме, щях да я подкрепя и т.н. И повтарям за не знам кой ли път,тук не става въпрос за конкретно целенасочено правене на дете на Х години, става въпрос, че ако на 20 се случи да забременее трябва да си понесеш отговорността и да не е оправдаваш с глупости с каквито се оправдавате половината тук.
    Цитирай Първоначално написано от draid Виж мнението
    Мога да ти кажа, щях да уча по-малко, щях да се откажа от втора специалност, щях да работя повече и т.н. и пак щеше да стане. Никой не е казал, че трябва да е приятно или лесно, но щеше да стане. И с тоя пълноценен родител станахте за смях. Кой е пълноценен родител, като и на вас родителите ви са работили по цял ден за да ви издържат и да имате всичко нали ? Какво значи пълноценен родител ? За мен пълноценен родител може да е само тоя дето е 24/7 с детето поне до 10г че да го възпита. Ама вие много обичате да злоупотребявате с думички.



    А тия 300лв за количка са такъв смях, че няма на къде. Ако трябва ще навъртя 20 телефона и ще намеря количка от познати които са я ползвали преди 1-2г и няма да дам и 1лв. Ама чакай то сигурно бебето може да хване краста, ако не е от магазина. Това са просто толкова смешни извинения, че направо жал ми става като ви слушам. И после аз съм бил комплексиран на тема пари.
    Искам да обърна внимание на това, защото е важно.
    Първо, поздравления за начина, по който мислиш и за подкрепата, която би оказал, за отговорността, която би поел. Така е редно да се постъпи. Обаче вярвам, че осъзнаваш, че не всеки мъж би постъпил като теб, когато е на 19-20, а и не само. Точно от там се поражда още несигурност у младата жена и стигаме до думите на Калпазанка:
    Цитирай Първоначално написано от kalpazanka Виж мнението
    Айде замислете се, щом жената до вас се е решила на аборт, що за мъж е *мъжът* до нея.
    вЕрвайте ми, една спокойна уверена в собствените и тези на партньора си способности, жена, която може във всяко едно отношение да разчита на мъжа до нея, няма да отиде да направи аборт ей така колкото да види какво е чувството
    Всеизвестно е, че за създаването на дете са нужни двама => най-логично е отговорността да пада и на двамата. В общия случай жената взима крайното решение дали да направи аборт или да задържи бебето, НО със сигурност то е повлияно от отношението на бъдещия баща към ситуацията - да е щастлив, че ще има бебе и да казва: "всичко ще е наред", докато продължава да цъка игри на компа по цял ден, примерно, вместо да мисли план как да се случат нещата, да си търси работа и т.н., не вдъхва особено голяма сигурност. А една жена има нужда да се чувства в сигурни ръце, подкрепяна, закриляна, а когато е бременно - необходимостта се увеличава, защото тя вече не мисли само за себе си, мисли и за плода.
    Студентка, която е самотна майка, няма как да разчита сама на себе си, колкото и да й се иска. Няма как да съчетаваш работа на пълен работен ден + гледане на бебе + безсънни нощи. Дори и да се откажеш от ученето. Невинаги можеш да ангажираш родителите си, както и невинаги можеш да плащаш за детегледачки. Ето тук идва несигурността за една жена - мога ли аз да дам най-доброто на детето си? В този случай - определено не. Ако има баща, който би постъпил като Дрейд - везната със сигурност ще се наклони към раждане на детето, защото тогава просто нещата изглеждат много по-възможни.
    Но разбира се, това е само единия случай - когато е станал гаф и въпреки това ти се иска да запазиш детето, но нямаш/имаш нужната сигурност.


    Също така не мисля, че е много адекватно да се дава личен пример от рода на "нашите като са ме родили са нямали нищо, бла бла бла, а сме растяли много добре и са постигнали достатъчно". Не отричам, че това е често срещано, дори и при нашите е било така (но за да бъдем добре, тате е ходил доброволно на някакави мисии и го е нямало по мега много време, а когато се е прибирал отпуските аз не съм го познавала и съм питала "кой е това", както и винаги присъствието му ми е липсвало мега много, така че това не е най-добрият вариант, но е... оптимален). Обаче говорим за други времена - някъде бях гледала някаква статистика, че тогава х% (висок) от браковете са били провокирани от бременност. Т.е. жената забременява, мъжът поема отговорност, предлагайки брак и след това градят семейство. И дори си мисля, че е било прието нещата да се случват така - направил си нещо, носиш си последствията.
    Сега нещата стоят по малко по-различен начин и шансът един 20 годишен мухльо да си каже: "абе, какво ще се занимавам с това бебе, как ще се лишавам от личните си забавления, що не си събера нещата и да се махна" и да срещне подкрепа от хората е по-голям. Защото е млад, защото "нека се наживее момчето", "ами тя да е мислила като е давала без контрацепция"... какви ли не неща съм чувала.

    Та, мисълта ми е, че при случай, в който абортът не е приет като начин за контрацепция, има бременност, ако жената има гаранция, че таткото ще бъде отговорен и към нея, и към детето, то абортът ще е далеч от план А.

    П.П. Мега много ми се спи и не мога да преценя дали се изразявам добре в момента, ама се надявам да ми схванете мисълта. :Д
    Последно редактирано от Naive : 01-17-2015 на 23:04

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си