Моето учение

[DoctorSatan666]

готино подбран аватар, подбран никнейм, спазване правилата за правопис

Тия неща съвсем не са част от "учението" ми. Те са само инструмент на речевия дискурс, както и изпълняват други функции, предназначени за мои си цели. Сатанинския аватар и никнеим не са нито задължителни, нито препоръчителни. Те изобщо нямат връзка с това, което искам да кажа. Правилата за правопис използвам само за целите на правилната комуникация и избягване на недоразумения. По същия начин както за да отрежеш едно парче салам, ти трябва остър нож. Тоест, по принцип не е задължително или препоръчително да имаш нож, но ако целта ти е да режеш нещо, е необходимо да имаш нож. Същата работа е и с комуникацията - и ако писането е като нож, то правилата за правопис са като точилото, което прави ножа остър.

характеризираш и описваш своето (не)учение, което е невъзможно ако наистина нямаше концепция за него

Аз не съм казал че няма концепция за него, но че тази концепция няма универсални битови и небитови предписания, както е с другите учения, а е предимно теоретична и обяснителна, без да насажда убеждението, че "Нещо трябва да бъде така и само така, или че някой трябва да бъде точно едикакъв си и да прави едикакво си". Иначе всяко учение си поставя за цел да обясни света и човека, и в този смисъл и моето, каквото и да е там, е вид учение. Както казах, въпрос на семантика.
Като ми кажеш учение обаче, веднага се сещам за учител и ученик, а това ми подсказва че учението по дефиниция има заложено в себе си необходимост от самото себе си, тоест има нужда от преподаване, от придобиване и предаване на познание - самото учение се изживява за полезно, а оттам и предаването му на други хора се счита за необходимо. И тук е разликата с моето "учение" - аз не давам "правилни" наставления за това как да живееш живота си, и как бих, след като не вярвам, че има обективен критерий за правилност на каквото и да е, извън рамките на предварително зададена цел. Моето учение няма цел; няма абсолютни величини и догми; няма я идеята за постигане на някаква крайна полза или удовлетворение; при него няма учители и ученици, защото няма как някой да се изживява като знаещ/незнаещ или достигнал/недостигнал нещо, и в същото време да е част от това "учение". На това "учение" също така няма как да има последователи, защото такава концепция е несъвместима с психиката на хора, които "следват". Изобщо ученията са продукт колкото на лични, толкова и на колективни процеси, а последните съвсем не играят роля върху формирането не моята концепция. Даже нещо повече, изключването на колективния фактор е необходимо условие, за осъзнаване на тая концепция. Та затова казах, че моето е по-скоро анти-учение. Затова и ми е толкова трудно да ти предам дори малко от него с думи, защото не се иска разбиране и вникване в думите, а промяна на съзнанието, т.е. нещо което изобщо не зависи от мен. Всъщност всичко което казвам, всеки го знае вътрешно, но на едно съвсем различно ниво на осъзнаване, много далеч от ежедневното, социално-емоционално, problem-solving съзнание.

[defender]

Тия неща съвсем не са част от "учението" ми. Те са само инструмент на речевия дискурс, както и изпълняват други функции, предназначени за мои си цели. Сатанинския аватар и никнеим не са нито задължителни, нито препопъчителни. Те изобщо нямат връзка с това, което искам да кажа. Правилата за правопис използвам само за целите на правилната комуникация и избягване на недоразумения.

ми едно от важните предпоставки едно нещо (учение или (не)учение) да е истина е то да може да отговаря на реалността и да може да се прилага към всички сфери на живота - духове или битов (и то по адекватен и ползотворен начин).
А ти се проваляш още в дребните детайли, а кво остава да ти се доверим за важните неща.

ПП: Ти ми казваш, че това, което говориш е истината, ама това или онова не се отнасят към него, само били за да се изразяваш или да не влизаш в недоразумения - ами извинявай, ама че то това е в съществото на живота бе брат.