Боклук съм , да! Мамка му , осъзнат боклук съм , не ми пука за момичетата по-принцип , аз съм най-големия непукист , но точно това момиче , не искам да си я връщам или нещо подобно , въпреки всичко тя беше до мен , беше ми приятел и спомените ни колкото и да я боли , тя няма да ги забрави , едва ли някога ще забрави нещастника който я излъга в очакванията и , колко неистини , липси , недоверия и дадох , колко много скрих ... И да , знам! Не мога да поправя нищо , нито да си върна нищо , но така ли трябва? Колкото и да съжалявате за нещо в миналото , така ли трябва да бъде оставено , на съжаления? Тя ме мрази , цялата и обич се превърна в омраза , нито ми говори , нито иска да ме вижда и всичко е оправдано...Аз съм най-долния и съм отговорен за моите постъпки , но и направих обещание което смятам да спазя , дори след всичко дори и никога да не ме погледне отново.. Каквото и да и кажа тя вече няма да ми повярва , но осъзнатото от мен ме докара до много мисли относно мен.Тя иска да я оставя , но.. аз не мога да го направя.Трябва! Но не мога. Защото въпреки всичко и тя ми беше първата до голяма степен , първата с която сгреших в взаимоотношения по-сериозни от секс , първата към която изпитах нещо повече от пенис чувства и първата с която ги изживях...Тя може да ми прости , но аз на себе си за това което сторих на нея НИКОГА!