Разочарованието..най-краткия път към безразличието?!
Ще ви разкажа проблема си , който не ме оставя нито да спа , нито да ям , който не мога да преодолея за в момента и който ще ми тежи доста дълго на съвестта. Аз съм на 18 години , не съм бил подляк през живота си и съвестта ми е чиста относно взаимоотношенията ми с момичета , говоря за любов но явно аз самия не разбирам понятието въпреки че го чувствам.Момичето с което бях , на което бях първия е тотално разочаровано от мен и мисли че взаимоотношенията ни до сега са били една лъжа , че всичко е било просто за секса , че съм се възползвал от нея и от добротата и.Тя не ме иска в живота и вече и аз приемам това защото го заслужавам , но не мога да оставя момичето което истински обикнах да съжалява , нали? Грешките ми са много , но мисля че главната причина за това е че я излъгах , нараних я , влязох в сърцето и чрез рана.Тя е по-малка от мен , но акъла и със сигурност не отговаря на годините , момиче на място е. Обещах че ще запазя това че сме спали в тайна , но не го направих , похвалих се , унижих я и тя разбра , мислеше си че съм и верен но имаше моменти в които се натисках с друго момиче (не аз нея , тя мен , бях просто приятел с нея до този момент) Тя разбра.Сега момичето което истински обичам си мисли че съм я лъгал през цялото време че всичко което беше спомени , думите ми , всичко е било една лъжа.. Тук съм не да ви попитам как да си я върна или как да поправя нещата , не мога да поправя доверието което имаше между нас , не мога да поправя нищо или да и променя мнението , виновен съм си..въпроса ми към вас е.. въпреки всичко , не трябва да я оставям нали? Дори и да ме моли да го направя , не трябва да я оставям да си мисли че е било лъжа..? Тя ме мрази в момента и съм се отдръпнал за да мине малко време , рано или късно ще и стане тотално безразлично а не искам да дойде в ден в който ще я видя и тя ще ме подмине... И тя ме обичаше , знам че много я боли в момента , но самия аз се чувствам обезнадежден , безсилен.. хелп