уау, съветите в темата са култови:Д

ПростоНякоя02, никога, ама никога не трябва да поставяш някого на пиедестал, по-високо от себе си. Казвам ти го от гледна точка на човек, който (е) прави(л) същото. Това, че го харесваш, не го прави богопомазан и недосегаем. Той е човек, със своите притеснения, колебания, недостатъци; също като теб. В момента, в който осъзнаеш това, всичко ще си застане на мястото.
Колкото до срама, аз не се занимавам с психология, но се интересувам от материята. На мнение съм, че срамът, сам по себе си, не съществува, т.е. може да бъде зачеркнат, а поведението, което характеризира - именувано, спрямо мотивацията му. Дали ще е страх от (не)приемане на личността от другия/групата, или неувереност в собствените качества, или притеснение от дадена социална ситуация, etc. Всичко е в главата ти. Не съм съгласна с изказаното по-горе - да го играеш, докато си повярваш. По мое мнение именно играта води до непоправими отклонения и затруднения в себевъзприемането и общуването. Вместо да се преструваш - работи върху себе си, изгради се като човека, който ти се иска да бъдеш, или поне се приближи максимално до материализацията на този образ. Успех;