Моля за съвет :)

[TheDeath]

Нека ви разкажа малко предистория, за да ви е по-лесно да ми кажете мнението си.
Имах връзка с едно момче, която продължи 3 години, голяма любов смятах, всичко беше наред, родителите ни, приятелите, всичко. Преди известно време той замина за чужбина да работи, като идеята беше и аз да замина, след някой друг месе, като завърша. Завърших, ходих при него веднъж за два месеца, но по здравословни причини ми се наложи да се върна в Бг. Правиха ми една операция, беше ми много тежко, защото той не дойде да ме види, просто скайп и телефона, не са достатъчни. Не е проблема в парите или времето, а защото аз не съм казала да дойде, аз съм силна и съм щяла да се справя по-добре без той да нервничи покрай мен. Това мина, както и да е, предстоеше ми още една операция след няколко месеца, но тогава се запознах с друг човек, той е чужденец и е малко по-голям от мен, започнахме да излизаме, той ме подкрепяше и някак се влюбихме един в друг. Направиха ми втората операция, моя приятел пак не дойде да ме види. Дойде си няколко месеца по-късно и аз му казах, че съм имала нужда от него, а той не е бил до мен и че в живота ми се е появил друг, който за разлика от него е до мен и ме подкрепя. Проблема с новия човек е ревността му, ревнува, сърди се, но знам, че ме обича, но тази ревност... Предишния ми приятел никога не се е съмнявал в мен и не ме е ревнувал, затова сега не знам как да се справя с ревността на новият човек. Знам, че искам да съм с него, знам че дори бих събрала багажа си и бих тръгнала за неговата родина, бих научила езика и бих живяла и работила там с него. Просто ми дайте съвет как да го накарам да спре да се сърди и съмнява. Вчера примерно се разсърди защото му бях казала, че ще обядваме заедно, а ми се наложи да ям в офиса с шефа ми. не знам кое го подразни, че не успяхме да се видим или че ям с шефа си. След това не поиска да се видим целия ден, каза че ме обичал и искал да ме види, но не днес. На сутринта се видяхме за 10мин казах му че съм имала много работа и че не е вярно, че не искам да го видя за обяд, просто не зависеше от мен. А той все още е сърдит , едвам го накарах да ме целуне, тръгна си и сега не знам какво да правя, как да се извиня??? Има ли изобщо за какво да се извинявам?

[NomNomNom]

А имало ли е логична причина да обядваш с шефа ти, различна от това да лижеш задник за повишение ?
Обедната почива е лично време, и ако си обещала на човек, който ти е скъп, ходи с него, пък ако имаш качества, шефа ще го забележи и без да обядваш с него.
Аако сте имали разговор или среща, толкова ли не е било възможно да го отложите за по-нататък в деня? Или да се видиш с шефа по обяд, пък после да излезете с гаджето да хапнете?

В корпоративната среда съм от 3г. и намирам прекарването на личната обедна почивка с шефа, при положение, че имам лична уговорка - като неуважение към човека, с когото не съм спазила уговорката.
Също така , на обяд шефът не е шеф - всъщност и в офиса шефът е мениджър - нашите разбирания за шеф са някаква помия, на фона на реалната ситуация , но това е друга тема.

----

От друга страна, аз не бих се разсърдила за такова нещо, случва се на всеки да си промени плановете в последния момент, но човек с ниско самочувствие , или даже не с толкова ниско, особено ако е мъж, би се саднал , че си на обяд с мъж, йерархически по-високо , вероятно с повече възможности от него , и на всичкото отгоре си пренебрегнала уговорката.

Каквато и да е ситуацията, тъпо си направила.
Само че и той е реагирал тъпо.

[paradosou]

Nom е изчерпала темата .

[TheDeath]

Обядвах в офиса с шефа, защото имахме много работа и реално обяда се състоеше в ядене на сандвич пред лаптопа, докато превеждам разни мейли от английски на български. Строго определена почивка нямам, може би на хартия имам, но реално не е така. На тази работа съм от няма и месец и не смея да моля много, много да излизам от офиса. Знам , че е тъпо, но не искам да загубя работата си. Не искам и да загубя човека до себе си, как да се извиня, как да обясня, че единствената причина да не изляза за обяд е от страх да не каже шефа, гледай колко работа има, няма да имаме време да я свършим. Ужасно се чувствам , а той просто се цупи и избягва да говори с мен, сякаш не му пука колко ми е криво, а твърди, че ме обича . Не знам, не очаквах да се разсърди за такова нещо, на него също му се е случвало да промени плановете ни, заради колегите си...

[marilyn]

Ревността е болест, каквото и да правиш, пак ще ревнува. Не му позволявай много, много да ти държи сметка, защото ще става все по-зле.

[TheDeath]

Как се лекува тази проклета болест, всичко правя за него, от доста неща се отказах вече, заради него, как да го накарам да го оцени, баси....
Писахме си малко, евентуално ще се видим след работа, как да процедирам, да нападам или да се извинявам... Мога да тръгна с тежката артилерия, как няколко пъти се е случвало аз да съм свободна , а той да отиде да обядва с колегите си, били говорили за работа, ами и аз не съм била на романтичен обяд. Да отбележа ли тези неща или само ще се ядоса, вместо да разбере, че е глупаво да се караме след 9 месеца заедно и доста по-трудни неща през които сме минали...

[marilyn]

Как се лекува тази проклета болест, всичко правя за него, от доста неща се отказах вече, заради него, как да го накарам да го оцени, баси....
Писахме си малко, евентуално ще се видим след работа, как да процедирам, да нападам или да се извинявам... Мога да тръгна с тежката артилерия, как няколко пъти се е случвало аз да съм свободна , а той да отиде да обядва с колегите си, били говорили за работа, ами и аз не съм била на романтичен обяд. Да отбележа ли тези неща или само ще се ядоса, вместо да разбере, че е глупаво да се караме след 9 месеца заедно и доста по-трудни неща през които сме минали...

Не се лекува. Някои хора просто са такива и не могат да се оправят. От какво се отказа, заради него? Защо? Внимавай какви компромиси правиш със себе си, защото в един момент ще се събудиш и ще усетиш, че си нещастна с него, каквото и да правиш.

[NomNomNom]

Нужно ли е било тогава да изтъкваш толкова и там, и тук, че е било с шефа?

[TheDeath]

Не изтъквам, просто му казах истината, защото не искам между нас да има лъжи. Не знам как е прозвучало, но не е голяма работа, че е било с шефа, докато работим, не съм искала да прозвучи, като изтъкване или нещо такова... Може би грешката е моя, трябвало е да кажа, че ще обядвам в офиса без да давам подробности с кой и защо... Разбирам, че може би наистина се е засегнал и се е почувствал обиден и т.н., значи трябва да се извинявам.....

[liaxs]

Любовта трае 3-години Моля,дайте ми съвет http://www.teenproblem.net/forum/sho...1#post11219681

[xXxPETYAxXx]

Аз пък не мисля, че ти трябва да му се извиняваш. Да се извиниш за мен е равностойно на това да се признаеш за виновна. Може да кажеш, че съжаляваш, че не си успяла да се видиш с него. (Съжалявам и извинявай са много различни неща).

[RapExotic]

То защото стария не те е ревнувал за това си му сложила рога. От чужденец до чужденец има разлика. Ако е някой западноевропеец или американец въобще не очаквай да ти позволява да си правиш каквото искаш. Там хората са точни и при най-малкия проблем слагат точката без да се замислят.