Ще бъда кратка. Излизах със страхотно момче за девет месеца. Първата ми истинска любов (на 20 съм). После той замина да учи другаде. Скъса ми сърцето като спря всякакъв контакт без истинско обяснение. Постъпи по подобен начин с на-добрия си приятел с когото той ни запозна. В момента си пишат чат пат, но ние изобщо.

Чувствам се отвратително, защото неговия най добър приятел ми пише всеки ден (и сме приятели)... но аз май почвам да го харесвам като повече от това. Освен това че ми пише всеки ден и чат пат ми е казвал че изглеждам страхотно не ми е давал повод да мисля че ме харесва. Водим страхотни разговори, и имаме много общи неща. Той си прилича много със стария ми приятел. Неморално ли е? Има ли смисъл? Ще бъде ли глупаво да... покажа че го харесвам? За сега правя всичко възможно да се сържа приятелски, даже понякога смятам че съм малко дръпната за да не се поставям в тази морална дилема. Но става трудно.

Другото което е, страхувам се че съм толкова привързана към него защото той е един вид...копие на стария ми приятел до някаква степен. Все едно той никога не си е тръгвал, веднага беше заменен с най добрия му приятел. Не знам. А, никой друг не ме интересува. Скучни са ми, едни и същи.

Какво мислите?