Зависимост или ?

[theflash]

Не съм сигурна дали тази тема е за този раздел но все пак ще споделя .

Имам приятел с който сме заедно почти от 5 години . Напоследък нещата много не вървят и е по добре и за двама ни да се разделим въпреки ,че много се обичаме един друг .
Но аз чувствам ,че не мога да живея без него . Той беше до мен в един много труден период в който изгубих много близък за мен човек брат ми тогава бях на 16 години и трябваше да поема много голяма отговорност и да подкрепям родителите си . И да се държа заради тях ,беше ми ужасно трудно трудно ми е и сега . Имам чувството ,че съм го приела не като гадже например а като много повече защото е бил с мен тогава и ме е подкрепял и не знам и аз . Не искам да загубя човек на които много държа . А е по-добре за двама ни да не сме заедно . По-добре защото явно прекалено много сме свикнали един с друг и се нараняваме ,ревнуваме се много .
Много ми е трудно да съм без него , въпроса ми е това зависимост към него ли е или ? А и ако е зависимост как мога да се справя с това млади сме и двамата ,живота е пред нас иска ми се да сме винаги заедно всъщност той иска деца семейство с мен но нямаме нищо самостоятелно и работа и т.н ,за да го направим . Обмисляме да си намерим работа след като ходим на бригада и т.н правим планове но всеки ден изниква нещо и съсипва всичко .
Много е объркано пишете коментари ще давам някаква допълнителна информация ако трябва .....

[kalpazanka]

Преместена.

[theflash]

Може би проблема е ,че не знам как да продължа .

[VinDiesel]

Проблема е в двама ви, седнете и се изяснете, кой, какво го дразни и т.н. Вместо да си пречите един друг се разберете, просто е, ако не се изясните и не си оправите отношенията, значи няма смисъл да сте заедно, относно твоята привързаност, той е просто първата ти любов, нормално е да имаш такива чувства към него, а и ти е помогнал, когато най-много си имала нужда.

[bonfire]

Виж, разбирам те. Ако сте опитвали да говорите и да си изясните кой какво и защо го дразни и въпреки това нищо не се променя, изходът ти е ясен мисля. Знам колко е гадна мисълта в един момент просто да спреш контакт с този човек точно защото е бил до теб, когато най-много си имала нужда. Обаче повярвай ми трудна е само първата крачка - решиш ли да се разделите действаш, кофти е в началото, но в един момент ще почувстваш свобода и лекота - едно такова приятно чувство, че сякаш щом този човек го няма до теб, ги няма и проблемите и всички лоши спомени, свързани с неговото присъствие. Трябват ти само добри приятели, нещо, което да те държи заета и ще мине.