Благодаря ти, до колкото знам вчера колегата му го е поизнервил малко на работа, което често се случва, но не мога да препиша всичко на него. Аз също съм си виновна вероятно. Наистина осъзнавам, че във всяка минута или сме заедно, или си пишем, просто май наистина е доста обсебваща тази връзка.... Не знам... Искам да се боря и да оправя нещата, но не знам дали при следващия малък скандал няма да реши да ми натяква тези минали неща и да си тръгне. Просто съм в ужасно състояние и не знам дали мисля адекватно в момента. Не искам да си обирам крушите, защото имаме толкова прекрасни мигове заедно, далеч повече от лошите, толкова споделени трудности... Ще се отдръпна, или поне няма да нахалствам толкова много, ще му дам глътка въздух, надявам се да се изясни със себе си дали и той иска да опитаме или не... Писа ми, ще се видим на обяд, защото след това отива втора и след втората си отива в квартирата да спи, за да мога и аз да спя, а и май след втора ще ходи за първа...
Все тая, ще се видим на обяд. Как да процедирам? Да се опитам ли пак да говоря за тези неща или да се държа нормално, сякаш нищо кой знае какво не е станало? Да се усмихвам, да му напомня защо си е паднал по мен... Или да ровичкам и да искам да се изясним какво правим.... Може би ако поискам да говорим пак ще го издразня още повече?