Пак моите проблеми

[LadyDi]

Уважавай се повече и се цени повече. Времето ти е важно. Искаш да си обичана - обичай се, и пускай хора при себе си само, ако те те ценят толкова, колкото ти ги цениш и ако те ти правят добра компания, колкото ти би си правила, като се глезиш.

Виждам, че ти е трудно да се откажеш от него, сякаш въпреки пречките, си се навивала и си искала да се бориш , защото си си го приела за своя мъж.

Не се отказвай, но недей изобщо да му реагираш на провокациите, и ако ти прави детски изпълнения - ама аз да те видя как ще реагираш - не го отразявай.
Игнорирай и не отразявай неприятните му реакции, и му благодари за положителните.
Може да се изнерви, като го игнорираш, но пък си признавай, като не си права и може и да коригирате нещата.

Ама много срожно и емоционално такова е станало, особено като ти знам годините и като знам, че той е доста по-възрастен, на тези години по-трудно се финтират хора. ( по-трудно ги афектираш, защото повече защити вдигнати с времето )

Съгласна съм.
Никога не съм разбирала игрите за надмощие в една връзка. Аз да ти покажа, ти да ми покажеш и да видим кой ще излезе отгоре накрая. Във връзката трябва да има някакъв вид равенство - колкото се дава, толкова и да се получава, в противен случай липсва баланс и взаимоотношенията се клатят.
Вашите явно са се разклатили. Хубаво му е, че е център на света ти и макар това да го задушава, не е готов да приеме, че може да имаш и друг интерес. Изненадана съм от реакцията му - винаги съм мислела, че подобен финт е запазена марка за жените, които обичат да тестват партньора си.
Мисля, че е време да си проведете един сериозен разговор и да си сложите картите на масата - всеки ясно да каже какви са очакванията му от другия и какво е готов да даде обратно. И да видите дали ви се срещат гледните точки. Ако не се срещат - ще правите ли компромис, ще се мъчите ли да се заздравите или ще оставите нещата така.
Далеч съм от мисълта да те съветвам (както някои други потребители) да захвърлиш всичко и да се откажеш от него напълно, защото е очевидно, че си вложила много емоционално в тази връзка. Направи, каквото смяташ, че си заслужава да направиш, за да я опазиш. Но гледай да не се потъпкваш сама. НомНомНом е права - ако няма самообич и самоуважение, не си заслужава.

[anonymous708973]

Прочетох първия пост, останалите - по диагонал.

Това ми се наби в очите:

Съгласна съм.
Никога не съм разбирала игрите за надмощие в една връзка. Аз да ти покажа, ти да ми покажеш и да видим кой ще излезе отгоре накрая. Във връзката трябва да има някакъв вид равенство - колкото се дава, толкова и да се получава, в противен случай липсва баланс и взаимоотношенията се клатят.

Това е истината, повярвай. Толкова съм ги играла тия игрички на надмощие, толкова съм слушала тъпи клишета за ролята на жените/мъжете, толкова ми е позната цялата ситуация с "уж се обичаме, ама и ние не знаем накъде вървим". Ако имаш друга връзка, в която нещата са различни, няма да повярваш какви глупости си слушала до момента. Не е нормално това положене просто. Още нещо запомни - двама човека, които се обичат, искат да разрешат проблема заедно, не да си го нацепят взаимно и да видят на кого ще му е по-гадно.
Ситуацията ти е класическа - въпросният иска да се чувства мъж, само дето нещо му се губи понятието и се държи като неосъзната ощипана госпожица. Това, че работи, няма нищо общо, поведението му е незряло, сметкаджийско (не говоря за пари тук) и цели да те нарани. Какво правиш с тоя човек?