Благодаря на всички за отговорите!
Наистина усещам, че в тази си връзка аз правя компромисите, аз се старая винаги да оправя нещата, все аз се извинявам за каквото не е наред и все аз съм виновна. Никога преди не съм била в подобно положение, да за някои неща може би имам вина, но това снощи... Наистина можеше да попита и щях да му кажа да остане, но на фона на разговора предната вечер? Смятам постъпката ми е напълно нормална и очаквана!
Може би направих грешка, че му писах , че искам да се видим като приключа работа, да поговорим, може би не трябваше пак да пиша колко го обичам и да се обяснявам защо съм реагирала така... Сега, като премисля, предпочитам да не се виждаме днес, да оставя да мине ден-два, да поразмисли и той и евентуално да се осъзнае, че не съм го помолила да остане, не защото не искам и не го обичам, а защото той ми е дал такъв сигнал...
Както и да е, като приключи работа и си види телефона ще разбера дали ще се видим днес или не, Вчера, като го попитах за днес да се видим ми каза Може би... Мразя тоя отговор и той го знае, но този път аз няма да настоявам, този път няма да се моля, ако иска ей така да приключи връзка, за която твърди, че го прави щастлив, че ме обича - да го направи, няма да се моля повече. Явно толкова му е и любовта за всяко нещо да се държи така...

По въпроса за хапчетата - пия ги по лекарско предписание, така че това дали имам деца или не, няма нищо общо