Защото: Европа НЕ е Христос. В темелите на Европа са вградени християни (Августин, Тома), езичници (Сократ, Аристотел), еретици (Галилео, Хобс), както и поне един файтон видни атеисти, постоянно гаврещи се с Христос.
Тази комбинация създава първичната супа, от която се появява днешна Европа. Но тя се появява едва в момента, в който престава да си казва: "Знам, че съществувам, защото живея през моя Пастир", а заявява:
"Знам, че съществувам, защото мисля"
Тази Европа, която е атакувана с бомби и куршуми, и която пазим, е онази, в която
всичко минава през оценката на трезвия, отстранен и критичен разум на отделния, равен на останалите в своята свобода на мислене индивид – а не обскурантистката, християнска Европа, съществувала преди Декарт, в която във войната между две интерпретации на онова, какво ни е съобщил въпросният Пастир, е изтребена над една-трета от цялото население.
Европа не е на Христос. Европа е на Разума, в който участват всички човеци – като равни. А не – като някакво стадо, оргиастично отдадено на Пастир и изключило критиката си.